Светият Синод да реши дали занапред на Великден ще има заря и гвардейци или не – за това настояват вярващи, които останаха шокирани от фойерверките на богослужението в нощта на Великден.
Идеята за фойерверки и присъствие на гвардейска част по време на Великденското богослужение е била на архимандрит Дионисий. Немалко вярващи не одобряват следването на подобна традиция.
„Аз определям това, което се случи за църковен кич. Дори доброто намерение това да бъде почетено, Христос да бъде почетен, преуголемяването на Неговата фигура, приравнявайки я към някой генерал или към някой покоен държавен глава, е всъщност преумаляване на Христос”, смята проф. дфн Калин Янакиев.
През 2013 г. пловдивчани посрещнаха Великден със заря. Фойерверки имаше в Кърджали, Видин и Велико Търново. През февруари при канонизацията за светец на архиепископ Серафим Чудотворец, също.
Всички разходи около зарята в София са за сметка на фирмата организатор, заяви за bTV нейният управител. Церемонията с гвардейска част и духов оркестър е била съгласувана с патриарх Неофит.
„След като 70 години тази практика е била нарушена, да бъде възстановена. Или трябва да продължим все още да бъдем в тъмнина, без участие на христолюбивото войнство, което иначе винаги се ползва от молитвите на Църквата и благословиите”, каза архимандрит Дионисий.
На 18, 19 и 20 май Светият Синод има редовни заседания. Тогава се очаква висшите духовници да вземат отношения по казуса с фойерверките и изпълнението на "Тих, бял Дунав" при богослужението за Христовото възкресение.
В предаването „Тази сутрин” на bTV, отец Костадин, служещ в храм „Св. Ал. Невски” заяви, че не знае да има решение на Светия Синод за провеждането на Великденска заря.
Отец Костадин допълни, че на Велика събота, при даването на причастие в патриаршеския храм, тялото Христово е било предавано от ръка в ръка, което не е по църковен канон.
Свещеникът обяви, че не желае да извършва Евхаристия /Тайнството Причастие/ в съслужение с архимандрит Дионисий, предстоятел на храм „Св. Ал. Невски”.
Философът и богослов проф. Калин Янакиев също изрази възмущението си от даването на Свето Причастие по този начин.
Архимандрит Дионисий отрече обвиненията и заяви, че богослужебната седмица е била по Йерусалимския типик.
Йерусалимският типик се приписва на св. Сава Освещени. Писанието изразява монашеската литургична традиция от знаменитата палестинска Лавра до Йерусалим. Свети Сава Освещени въвежда устав, повлиян от уставите на св. Василий Велики, св. Евтимий Велики, учител на св. Сава и други. През 7 век Йерусалимският устав е допълнен с канони и стихири, написани от св. Йоан Дамаскин, св. Андрей Критски и др. Уставът е бил в употреба и в Константинопол.
