На Шести септември bTV ви среща с един от онези хора, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи. Мария Савкова разказва историята на един 92-годишен ветеран от Втората световна война, все още действащ адвокат във Враца. Всяка година той дава стипендия на ученици с постижения в областта на литературата. Наградата е на името на покойната му съпруга.

Преди да замине на фронта двамата млади са само приятели. Върбан е бедно момче от село, Емилия - дъщеря на адвокат. Мнозина са кандидатите за ръката й.

"Тя ме изпрати на гарата. Аз бях много тревожен. Знам къде отивам, на касапница. Целунах й ръка и тръгвам да се качвам на влака, а тя ме догони душичката, целуна ме й се разплака. И казва: Мило, ще те чакам”, спомня си Върбан Павлов.

В деня, в който Емилия му пише, Върбан е тежко ранен от вражески огън. Съдбата, обаче го спасява. Когато се връща от фронта Върбан става адвокат, а Емилия - учител по литература, което остава нейно призвание за цял живот.

Преди 17 години тя разбира, че си отива. Тогава предава на Върбан плик със спестявания от 50 хиляди лева на старите пари. Волята й е парите да бъдат използвани за литературни награди.

"Това е писмото, с което аз изпратих парите и поръчението на Милка. Върбане, когато някой от нас умре, нека живият да подари на читалище „Развитие” събраните от мен пари. Моля те, ако си ти, допълни ги до 50 хиляди лева в чест на славянската писменост и култура”, разказа Върбан.

От тогава, вече 17 години, стипендиите се връчват на всеки 24 май. Парите се обезценили след деноминацията. Въпреки това съпругът на Емилия награждава учениците с лични спестявания.

"И да знаеш колко много тя настояваше и ми викаше: Върбане, ама ги чети и ти! Верно, учителите ще ги видят, но виж ги и ти. И което ти хареса, награди го ти”.

Върбан се надява делото на семейството му да намери още последователи, защото вярва  в българите:

"За мен Обединението на България е нещо свещено! Днешния ден Шести! Това е нещо незапомнено! Тези са били герои!”.