Възможен ли е рестартът на АЕЦ „Белене”?

В доклада на БАН за АЕЦ „Белене” има абсурдни неща, 5 или 6 „ако”. Това каза в предаването „Лице в лице” по bTV експертът по ядрена енергетика Георги Касчиев.

„Всеки инвеститор ще ви каже, че има ли само едно „ако”, това е боклук. Като има 5-6 такива условия, които започват с „ако”, вероятността те да се сбъднат и проектът, както казва БАН, да бъде жизнеспособен, е нула”, подчерта той.

Експертът припомни, че има решение за прекратяване на изграждането на АЕЦ „Белене” и на тази основа активностите около проекта в момента му се виждат съмнителни.

Теменужка Петкова: Най-лошият сценарий за „Белене” е да не предприемем нищо

Според БАН продажбата на оборудването трябва да бъде последната опция, каза енергийният министър

По думите му възлагането на доклад на БАН е грешен подход.

Касчиев изтъкна също, не е показан целият доклад, а само негово резюме от 9 страници.

Аварията, предизвикала радиоактивния облак над Европа и Русия в началото на октомври, няма как да е станала в ядрен реактор или в предприятие за преработка на отработеното гориво, защото тогава във въздуха щеше да има букет от радиоактивни изотопи, каза още Георги Касчиев.

Няма опасност за населението след замърсяването на въздуха с радиоактивни частици от Русия

Това е категоричното мнение на учените от БАН и здравното министерство

Информацията все още е противоречива, но се смята, че аварията е станала около 25 септември, и в началото на октомври в Европа и в Русия се регистрират завишени нива във въздуха на рутений 106, макар и под допустимите граници, обясни той.

По думите на експерта за аварията има три сценария. Тя може да е станала в установка, където този радиоактивен изотоп се отделя и се пакетира, тъй като той има приложение в медицината за лечение на ракови заболявания и се затваря херметично в ампули. Може да е била и в център, където се провежда такова лечение, а третата вероятност е, ако е изгорял спътник с определено оборудване – този изотоп се използва за генериране на електроенергия, коментира Касчиев.

Той припомни, че френските експерти са направили анализ на измерванията и на движението на въздушните маси и резултатът е, че вероятно тази авария е станала на територията на Русия или Казахстан.

„България е достатъчно далеч от тази област, измерените нива на активност във въздуха са много по-ниски от допустимите. Но каквато и да е активност да е отделена и разнесена във въздуха в цяла Европа, тя е рисков фактор. С дъждовете ще падне на земята и ще замърси почвата. Всяка такава авария си носи своите рискове и последствия”, посочи той.