Васил Христов е журналист и специалист по публични комуникации с близо 20-годишен опит. Преминал е през всички стъпала на професионалното развитие - репортер, редактор и продуцент във водещите национални медии. Бил е директор комуникации на Нов български университет. Член е на Foreign Press Association. Кореспондент е на bTV Media Group във Великобритания. За живота си в Лондон, за принципите на журналистиката, за Брекзит и за отношението на британците към кралското семейство - Васил Христов разказва в интервю специално за сп. GRAZIA и разговаря с Елка Влаховска.

Г-н Христов, повече от година и половина сте кореспондент на bTV Media Group в Лондон. Как протича един ваш работен ден?

Истински харесвам професията на журналиста именно заради динамиката. Новини се раждат във всяка част от денонощието, без значение дали е празник, или делник, почивен или работен ден. И ти трябва да си винаги на линия. Помня как буквално 10 минути преди емисия продуцентът на късните новини реши да имаме кореспонденция, че Борис Джонсън е първият световен лидер, приет в болница с COVID-19. И я направих - по средата на улицата, на която бях в този момент. Всеки, който се свързва с мен, за да разкаже за историята си или да сподели проблема си, прави деня ми необичаен. По последни данни близо 300 000 българи са подали заявления за статут за уседналост във Великобритания. Често сънародниците ни ме търсят, а казусите са най-различни, много често за съдействие. Преди два дни например българка се свърза с мен в 1 часа след полунощ, защото майка й беше задържана на едно от летищата в Лондон, а притеснената жена не знаеше към кого да се обърне за помощ. Всеки ден не само следя обичайния новинарски поток за събитията във Великобритания и богатия културен живот тук, но се срещам и с много интересни хора, чиито истории разказвам. Затова смело мога да твърдя, че всичките ми работни дни са различни и необичайни.

С какво е характерен кварталът, в който живеете?

Районът, в който живея, е построен на мястото на старите кралски докове на Темза, където в продължение на стотици години са разтоварвани стоките, които идват от всички краища на британската империя. Сега на мястото на старите промишлени постройки израства една чисто нова част на града, която няма нищо общо с познатия от филмите Лондон. Наблизо е едно от технологичните чудеса на града - шлюзовете, които го предпазват от приливна вълна от океана. Вече няколко пъти съм ги виждал как се вдигат и преграждат Темза. Модерен и много динамичен район, в който живеят хора от цял свят. В този смисъл, има много интересни "локални" личности, сред които и много българи. Според неофициална статистика в района ми живеят близо 40 000 сънародници.

Как оценявате настроенията на британците спрямо Брекзит? Доволство или страх?

Според мен думата, която може да определи много точно ситуацията след Брекзит, е "отрезвяване". Все повече хора започват да се събуждат от съня, в който последните години след референдума бяха изпаднали. Събуждат се в реалност, която някои определят като кошмар. Едва ли има анализатор, който в момента да се наеме да каже как ще се развие този процес в бъдеще и до какво ще доведе това. Времето ще покаже.

Разкажете ни за най-голямото ви предизвикателство в професионалния ви живот в Лондон! Мисля, че това беше отразяването на случващото се след смъртта на херцога на Единбург. Въпреки пандемията и ограниченията, за няколко дни станах свидетел колко много значи принц Филип за британците и хората, които живеят на Острова. Професионална гордост за мен е, че открих историята на тайното му посещение в България през 70-те години на миналия век и я разказах с помощта на преводачката на тази среща - госпожа Фани Криспин, която издирих и убедих да говори.

Срещал ли е някога представители на кралското семейство и какви са впечатленията на Васил за тях? Защо му липсва България и какво най-много харесва във Великобритания – вижте в новия брой на сп. Grazia.