България е изпълнила някои ключови препоръки от миналогодишния доклад на Европейската комисия, който отчита състоянието на върховенството на закона у нас. Той излиза всяка година и се прави за всяка от 27-те държави членки на Съюза.

Условно докладът за България е разделен на 4 основни сегмента -  реформи в съдебната система, борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на словото и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

Както всяка година, докладът за 2024 г. включва положението в ЕС като цяло, и 27 глави по държави, в които се разглежда всяка държава по отделно.

Докладът включва и оценка на изпълнението на миналогодишните препоръки, въз основа на които отново се предоставят конкретни препоръки, отправени към всички държави членки.

В миналогодишния доклад има 6 препоръки за нашата страна, 2 от тях не сме изпълнили, но по останалите 4 имаме напредък.

  1. Напълно сме изпълнили препоръката да увеличим усилията за адаптирането на съставянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) по европейските стандарти за съдебните съвети. Това стана чрез промени в Конституцията.

 

  1. Напредък в предприемането на стъпки за адаптиране на съответната правна рамка с цел избягване на дългосрочно командироване на съдии за запълване на вакантни постове. Това е направено по европейските стандарти за командироването на магистрати. Мярката беше заложена в проект за изменение на Закона за съдебната власт от предишния правосъден министър Атанас Славов.

 

  1. Напредък в ускоряването на подготовката на законодателни промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и избягването на риска от политическо влияние, особено чрез участието на юридически органи в избирането на неговите членове.

 

  1. Частичен успех в ускоряването на работата за подобряване на прозрачността при разпределението на държавните реклами, най-вече при тези, сключени чрез посредници като медийни агенции.

 

  1. Нямаме напредък в гарантирането на подобрена ефективност на разследванията и на достатъчно на брой разследвания и окончателни присъди за корупция по високите етажи, както и на институционални реформи в антикорупционната комисия.

 

  1. Нямаме напредък и в подобряването на интегритета на заемащите висши изпълнителни постове в съответствие с европейските стандарти. Това се отнася най-вече за гарантирането на ясни стандарти на интегритет за правителството, както и за наличието на съответните санкционни механизми.

 

Въз основа на всичко това и предвид събитията, случили се в посочения период и ангажиментите на България по нейния национален план за възстановяване и устойчивост, Европейската комисия има 6 нови препоръки към страната ни.

 

  • Да продължим с плановете за приемане на механизъм за въвеждането на предпазни клаузи при процедурите по назначаването на избраните от Народното събрание членове на Висшия прокурорски съвет. Трябва да бъде гарантирана тяхната независимост и да бъдат взети предвид европейските стандарти, особено по отношение ролята на Висшия прокурорски съвет при назначаването и освобождаването на главния прокурор.

 

  • Да продължим с проектите за законодателни изменения, насочени към подобреното функциониране на Инспектората към ВСС и избягването на риска от политическо влияние, особено чрез участието на юридически органи в избирането на неговите членове.

 

  • България трябва да предприеме стъпки за адаптирането на правната рамка с цел избягване на дългосрочното командироване на съдии за запълване на вакантни постове. Реформата трябва да се извърши по европейските стандарти за командироването на магистрати.

 

  • Страната ни трябва да гарантира достатъчно на брой разследвания, наказателни преследвания и окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи, както и ефективна работа на антикорупционната комисия.

 

  • Необходимо е подобряване на интегритета на заемащите висши изпълнителни постове по европейските стандарти. Това трябва да стане най-вече като се гарантира наличието на ясни стандарти за интегритет на правителството, както и на адекватен санкционен механизъм.

 

  • Властите в София трябва да продължат работата си за подобряване на прозрачността при разпределението на държавните реклами, особено сключените чрез посредници.