В началото на ноември достигнахме рекордно висока 14-дневна COVID смъртност - 28,5 на 100 000 души. Сега положението не е кой знае колко цветущо - за последното денонощие новите случаи са 3853, 199 души с COVID-19 са починали, като 92% от тях не са били ваксинирани.

Четвъртата COVID вълна мина през целия свят, но България е една от не чак толкова многото страни, в които от една страна епидемията е безпрецедентно смъртоносна, а от друга - сякаш голяма част от населението продължава да не вярва нито в мерките, нито във ваксините, нито в здравните власти, нито даже в самото съществуване на вируса. Същият вирус, който у нас вече е убил хиляди.

Отпускат 10 млн. лв. за медицински кислород и азот за болниците

В небосклона от здравни COVID решения и статистиката, Дружество за ООН в България започна поредицата „Ваксини. Митове и факти.“, която има за цел с „простички думи да обясни сложните въпроси“, свързани със заболяването и най-вече ваксината.

Първият епизод ни среща с д-р Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране (БАСП). Това не е случайно - много от неверните информации онлайн говорят за стерилитет след COVID ваксиниране, а в същото време именно бременните са изключително рискови при заразяване с коронавируса.

Сред създателите на инициативата са Петър Бучков, член на Управителния съвет на Дружество за ООН в България и Екатерина Димитрова, съавтор на инициативата „Европейски здравен щит“ и член на Дружество за ООН в България.

Защо сега?

Причината дружеството да стартира инициативата точно сега е "затрудненията, които изпитва държавата да създаде успешна ваксинационна кампания".

„Като че ли четвъртата COVID вълна се оказва доста свирепа, виждаме какво се случва с цифрите. Същевременно имаме някакъв инструмент, който можем да използваме - ваксината, но не го правим. На най-ниското ниво сме в ЕС по ваксинация, което оказва огромно влияние. Това е ролята на гражданските организации – да заемат позиция в такива моменти и да се опитат под някаква форма да окажат позитивно влияние върху обществото и вземането на решения“, обяснява Бучков.

Според Димитрова никой не е имунизиран срещу заблуждения и митове, особено що се касае до здравето ни.

Проучване: Намалява броят на българите, които не смятат да се ваксинират

"Моя близка с много усилия успя да убеди родителите си да се ваксинират, те не искаха. Има достъп до експерти, чете, информира се. Но, когато те отидоха да питат личния лекар дали да се ваксинират, той им каза: Абе, недейте сега, изчакайте до последно, до когато можете“, което много ни изненада. Не знам дали това е правилно поведение от човек, който е в здравната система и трябва, под някаква форма, да помогне на системата да се справи с това предизвикателство. Като че ли не сме достатъчно информирани, а дори да вземем някакво решение, се намира как някой да ни разубеди", коментира Бучков.

Именно заради това с кампанията си търсят начин да достигнат до повече хора чрез експертни позиции, хора, които се занимават със здравеопазване от десетилетия, популярни лица от телевизионния екран – лидери на мнение в различни сфери. Всяка седмица един от тях ще застава пред камерата на дружеството, за да открехне вратата към ваксината и митовете, които се разпространяват с нея.

Когато информацията е "провал", а дезинформацията е успешна

Според Димитрова ваксинационната кампания в България е синоним на думата „провал“.

„Това е пример за лична, политическа и обществена безотговорност. Държавата е снела от себе си отговорността и я е предоставила изцяло в ръцете на хората. Намираме се в положение на „свободно падане“ и всеки сам се спасява“, добавя тя.

За Петър Бучков може би проблемът се корени в ината ни и разбирането, че това не се отнася до нас: „Има много силна кампания от фалшиви новини, свързана с други процеси, които текат на геополитическо ниво – това са същите сили, които направиха силна кампания срещу Истанбулската конвенция и Пакта за миграция. Все теми, по които обществото би могло лесно да се раздели. В момента тече много силна хибридна война, която може да се промени чрез информираност, търсене на знание и появата на експерти, които могат да анализират и предадат посланията към масовата аудитория“.

По думите на Екатерина Димитрова COVID кризата у нас се управлява непостоянно, стихийно, неефективно и с липса на каквато и да е предвидимост.

Кацаров пред bTV: Нямаме нужда, но поискахме превантивно COVID помощ от Брюксел

„Управлението на кризата вероятно би се променило в положителна посока, ако управляващите си зададат въпроса: „Какво е правилното решение, което трябва да взема, за да съхраним човешкия живот, икономиката, образователната и здравната система?“. Опасявам се, че в момента въпросът, който си задават е „Какво решение трябва да взема, за да получа общественото одобрение?“. Отговорът на този въпрос никога не е правилният“, смята тя.

За Бучков проблемите са комплексни – от това, че нямаме доверие към институциите, през народопсихологията и разбиранията ни за света: „Защо сме първи по сърдечно-съдови заболявания? – като общество не спираме да пушим и пием. Здравната превенция е на много ниско ниво, първи сме и по онкологични заболявания в Европа. Колко човека си правят профилактичните изследвания всяка година?“.

Какво можем да "препишем" от другите в Европа?

„Във Великобритания през април ще въведат изискване всички здравни работници да са ваксинирани. Намираме се в първата седмица на ноември, а на Острова се говори за заповед, която ще се въведе след пет месеца. За такава предвидимост говорим. В България решенията се взимат от сряда за петък. Предвидимостта се простира до следващите парламентарни избори. Нормално е при такива условия хората да са скептични, неуверени и невярващи“, отбелязва Екатерина Димитрова.

Български лекар в Германия: Информацията за COVID-19 в България много се негативизира

Бучков допълва, че в Германия вече никой не говори за затваряне на училищата.

„Не ми се иска да съм на мястото на хората, които трябва да управляват кризата у нас – многоаспектна е... не е само здравна, тя е икономическа и социална. Всички проблеми, които са замитани под килима в продължение на години, сега изкачат един по един и трябва да се справяме с тях. Изненадан съм ,че здравната ни система все още издържа, доста воля и усилия са нужни на лекарите, те наистина са герои“, казва още той.

Уроците от продължаващата COVID пандемия

„Припомнихме си, че човешкият живот е много крехък и че в един глобален и взаимно свързан свят проблем в една отдалечена точка на картата много бързо се превръща в наш проблем, предизвикателствата са общи. Силно се надявам, че това ще ни накара да мислим по-глобално и по-отговорно по отношение и на други предизвикателства, като климатичните проблеми, защитата на правата на човека, бедността и гладът“, смята Петър Бучков.

Според Екатерина Димитрова сме получили доказателство, че винаги трябва да сме подготвени за кризи.

COVID-19 и диабетът – митове и факти

„Инвестициите в спокойно време се отплащат в критично такова. Нужно е да се подготвим максимално за идващите кризи, а такава например, е енергийната. Дано тя не се управлява като пандемията“, казва още тя.

И двамата са убедени, че нужната информация за ваксините я има, но не винаги стига до хората в нейната цялост. Но, когато това се случи, хората са способни да направят правилния избор.