Вярват ли в чудеса лекарите ни? Към медицината или Бог са насочени надеждите им?
В bTV Репортерите тази вечер Николета Хаджийска и операторите Александър Осиченко и Борислав Мавров разказват истории за спасението и вярата, която винаги оцелява.
Екипът се срещна с хора, за които този празник е по-специален и велик в буквалния смисъл на думата.
Казва се Георги - като Победоносеца. Той е само на 2 години, но вече знае какво е да се бориш и да оцелееш. Ражда се ден преди Разпети петък 2020 г.
"Аз бях в отделението, тъкмо ме бяха вдигнали. Моят мъж мина насълзен и ми каза: "Трябва да ти кажа нещо". Тогава съобщи новината, че детенцето може да не оцелее“, разказва Миглена Кирова, майката на Георги.
"Най-тежките въпроси са: "Ще се оправи ли?" В този момент ние лъжем, признавам си, казваме: "Да, ще бъде добре". Защото ни е нужна силата и вярата на тези хора", казва д-р Здравка Пиронова, началник на Неонатологично отделение на МБАЛ-Пазарджик.
И часове преди Великден това чудо се случва.
"Сутринта докторката, която беше на смяна, идва и казва: "Детенцето е по-добре, възкръсна!". Точно така го каза. И оттам нещата тръгнаха лека полека да се подобряват", разказва Миглена.
Стените на болницата, станали свидетели на трагедии и чудеса, днес са по-цветни и красиви. Заради Мария Павлова - лекар, пациент, художник - нейното спасение. Постъпва в „Пирогов“ в тежко състояние и увреждане на белия дроб.
"Последните 15 години живях в чужбина и много мечтаех да се върна и когато видях, че става много страшно, си казах: "Мили Боже, не сега, искам да се порадвам на децата си, на внуците и на татковината", казва тя.
Трудно, последователно, но успешно е лечението през погледа на доцент Атанасов. Нарича го "Спомен за една оправдана вяра".
"Вярата не трябва да умира, никога. Тук спокойно мога да кажа никога. Разчитаме на добри изненади от страна на природата, защото тя е чудото", казва доц. д-р Петър Атанасов, началник на Клиниката по вътрешни болести в „Пирогов“.
