Отива си една седмица на закъснели признания и екзорсизъм. Седмица, в която духове и караконджули, дори и гонени с тамян и премиерска заръка, се оказват доста устойчиви. Уж гоним бесовете, а те все се завръщат, позаякнали и озъбени.
Ако ще гониш бесовете, трябва да си искрен. Решиш ли да се изповядваш трябва да си готов да говориш за греховете си. Затова закъснелите признания на отлъчения ДПС лидер Лютви Местан звучаха повече като недомлъвки, отколкото като реално намерение за защита.
Срещу него била изправена "система от медийни бухалки". Това е очевидно, но в никакъв случай не и неочаквано. Защото този човек нямаше нищо против, когато тази система насочваше ударите си срещу всеки неудобен негов политически опонент. И ще налага всеки, който стане неудобен. А в България това става за часове.
Просто така се случва - днес се възползваш, утре си смазан. Машина за рекет, в която рефрена "застраховайте при нас" звучи като "не заставайте срещу нас". Евалла на холдинга! Евалла между другото е арабска дума, която навлизайки в турския придобива значението на "благодаря". Така че никой не разбра какво искаше да каже на пресконференцията си Местан в четвъртък, освен общоизвестни притчи, за които всеки знае, но политиците си траят, за да бъдат хвалени. Те са готови да жертват и собствената си медийна чистоплътност, точно преди да им разбият зъбите. И това става...за часове.
Свалянето на охраната на Местан също е изключително странно. И още не сме чули логично обяснение, нито от НСО, нито дори от президента, който би трябвало да се е поинтересувал какво точно се е случило. А и самият Местан не отговори от кого толкова се страхува.
Странното е, че никой не мисли и не говори за катарзис. Очевидно той никому не е нужен, защото не носи политически дивиденти. В народната митология дните, в който върлуват караконджулите, се наричат "мръсни". Само не съм сигурен колко дълго продължават тези дни.
