Увеличение на заплатите в държавната администрация за служители, които работят на "първа линия", в условията на пандемия с коронавирус, предвижда проект на правителствено постановление.
Служителите в общо 28 администрации ще могат да получат увеличение на заплатите. Сред тях са и ключови структури като НАП, НОИ, агенция "Митници", агенцията по заетостта и редица други.
Предвижда се заплатите в различните ведомства да могат да бъдат увеличени еднократно с до 30 на сто. В мотивите за промените се посочва, че става въпрос за възнаграждения на служителите, които са по-ниски в сравнение с други институции в дисонанс с обема на отговорностите им и прекия риск за здравето.
Николай Койчев е сред 15-те човека, които извършват контрол по тържищата като служител в Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Попада сред хората, които се очаква да получат увеличение на заплатите. Според него заслужено - на фона на риска, който крият проверките в условията на коронавирус.
„Един от търговците, който е дългогодишен продавач на плодове и зеленчуци, който, за съжаление, почина от COVID-19 в този период ние не сме имали досег, но рискът си е риск“, казва Николай.
Ако увеличението стане факт Николай казва, че ще може да мисли не само за плащане на най-неотложното.
От комисията отчитат, че в момента млад инспектор получава брутна заплата от 850 лв., а такъв с опит малко над 1000.
„Като цяло е доста малка сумата, за труда, който полагат, въпросното увеличение ще се отрази страшно добре, тъй като има страшно голяма текучество, идват хора научават се, след което трябва да се издържат напускат“, обяснява Владимир Иванов, председател на ДКСБТ.
Само за изминалата година са напуснали 12 инспектори. Според икономистите заплащането в някои институции има нужда от корекции, но това не може да се отчита като антикризисна мярка.
„В самите мотиви на проекта е казано директно, че става въпрос за неадекватно заплащане на фона на ангажиментите и отговорностите, които има в тези институции – т.е. това е стар проблем. Защо се прокарва като антикризисна мярка?!“, пита икономистът Калоян Стайков.
Подобни мерки трябва да бъдат залагани още при приемането на бюджета, отчитат още експертите.
