В ситуацията на извънредно положение тийнейджърите изживяват силни емоции - повечето от тях негативни. Сравнено с периода преди COVID-19 те изпитват повече страх, скука, гняв, раздразнение, самота и безпомощност. По-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително.
Това сочат данните от онлайн изследване на УНИЦЕФ. То е проведено сред 810 ученици от цялата страната на възраст между 15 и 19 г. в периода 16-26 април.
Най-предпочитаната за над 80% от тийнейджърите дейност по време на изолацията е гледането на клипчета в социалните мрежи. На следващо място е засилената комуникация с близки и приятели. 73% пък посочват, че са започнали да помагат с домашните задължения.
Според 62% от тийнейджърите по време на извънредното положение агресията в мрежата не само не е нараснала, а дори е намаляла. Тя е заменена с по-качествената комуникация и готовност за помощ.
Наред с това обаче проличава и негативна тенденция, че когато има случаи на онлайн тормоз, част от тийнейджърите го приемат за част от ежедневието им, на която не обръщат толкова внимание.
В същото време 57% от тийнейджърите посочват, че са активни в това да предупредят приятелите си, когато видят фалшива новина.
Адаптацията на тийнейджърите към новата реалност е улеснена и от засиленото им чувството за хумор, което половината споделят, че е тяхна редовна стратегия за справяне със стреса.
80% от тийнейджърите са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки. 64% не излизат навън, а 89% носят маски, когато излизат. Тази самодисциплина е въпреки гнева, продиктуван от изолацията. Половината младежи не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве.
Като цяло тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях. Те се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи. Позовават се на експерти и вярват най-много на родителите си. Учителите за сметка на това не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети.
По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение ги изморява. Според тях количеството е за сметка на качеството.
В ситуацията на извънредно положение тийнейджърите прибягват предимно към български източници, сред които телевизията и радиото, както и следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции.
В същото време усещането за преекспониране на ситуацията - малък брой заразени, а твърде строги мерки - поражда тенденция сред тийнейджърите да прибягват до конспиративни теории, за да си обяснят това поведение на институциите и медиите.
Според някои от тях вирусът е изкуствено създаден, за да премахне по-слабата част от населението. 2/3 от анкетираните са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а около 16% вярват, че има връзка с 5G мрежата. Между тези две крайности попадат и хипотезите на около половината от отговорилите, че коронавирусът е инструмент за налагане на нов обществено-политически ред или изкуствено планирана финансова криза.
85% тийнейджърите очакват след отмяната на извънредното положение да настъпи сериозна финансова криза. 72% очакват тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния начин на живот и промяна на ценностите на обществото към повече човечност - 71%. Не липсват обаче и мнения, че хората няма да са си научили урока и кризата ще е била пропиляна житейска възможност.
