След като тютюнопроизводителите се успокоиха, че и последният тон тютюн ще бъде изкупен, сега от бранша са притеснени, че все още фирмите не сключват договори за новата реколта.
Семейството на 33-годишния Сабри Кадир, разчита само на тютюна, а родителите се грижат за трите си деца. Животът на бащата е тютюнът. Така възпитава и децата си, които всеки ден са с него на полето. Сега плевят новия разсад - на ръка. „Това ни е семето, от малко си го гледаме. Това ни е като малко детенце”, казва Сабри.
След дълго чакане стария тютюн на Сабри вече е изкупен. Трудът му за миналата година струва малко над 4 000 лв. С парите семейството ще покрие борчовете в магазина, останалото ще трябва да харчи много пестеливо, тъй като семейството се издържа само от тютюна.
„На нас ни остават 1 500 лв. С тези пари трябва да живеем цяла година. Питат ли ни какво ядем? Постоянно леща, фасул, леща, фасул”, оплаква се майката Стефка Петкова.
Стефка Петкова
Въпреки че вече е пласирал стоката си, Сабри е неспокоен, защото рискът посятото да не бъде купено е реален и той отново ще гори тютюн и ще блокира пътища. „Какво ще го правим тоя тютюн? Ние няма къде да го дадем, няма да ни го вземат без договори”, обяснява производителят.
У нас тютюнът е поминък за близо 200 000 българи. Тази година те произведоха над 20 тона продукция, за която получиха много по-малко пари от миналата година.
Въпреки недоволството на тютюнопроизводителите, сметките показват, че държавата дава най-много пари именно на тях, защото освен националното доплащане за декар площ, получават допълнително пари по така наречения референтен период, с които трябва да сменят поминъка си.
Те обаче не садят картофи, а отново тютюн. „Какво да ги правя тия картофи. Аз съм си свикнал на тютюна и с тютюна ще си свърша”, категоричен е Сабри, който се надява да предаде занаята на децата си, които вече пресмятат всичко в тютюн. „Четири килограма тютюн са един чифт обувки”, казва 10-годишният Емрал.
