Цяло село членува в „Клуба на самотните сърца”. Как балканджиите от село Бакьово успяват да надвият самотата?

Село Бакьово се намира само на 40 км от София. Жителите са едва 15 и повечето от тях, по една или друга причина, живеят сами. Преди 5 години обаче, собственикът на единствения магазин - Борислав Славов, основава „Клуб на самотните сърца".

"Светът ни разделя - моето семейство е зад граница например. Тук доста от нашите съселяни са без мъж, без жена по някакви причини - или ги няма или са разделени. Затова сме самотни, но не духом. Духом не сме самотни по никакъв начин. И това ни помага да съществуваме, да живеем, да гледаме напред".

Капитан Боби, както съселяните му го наричат, не харесва думата сватовник. Неговата цел е просто да събира хората, позволявайки им да споделят живота си с други като тях.

„Това не е сайт за запознанства или някакъв форум, в който хората си търсят половинки. Това е място, където се срещат сродни души. Както, когато на две котета им е студено, се сгушват едно в друго, тук хората пък понеже живеят сами, но не са самотни емоционално, се събират, за да споделят точно тези чувства и да се чувстват по-добре”, разказва той.

Хората от село Бакьово се събират по празници, за рождени дни или просто когато някой направи вкусна баница. Смъртта също ги обединява.

„Тези хора са живи в нашите спомени, в нашите впечатления. Въобще ние общуваме с тях под някаква форма. Вижте тук наоколо има снимки. Тези снимки са от наши срещи, събития, събори, рождени дни, чествания. Много хора от тези снимки вече ги няма. Но ние общуваме с тях под някаква форма. Спомняме си за тях, говорим за тях”.

Оказва се, че освен с Клуба на самотните сърца, село Бакьово е известно и с още нещо.

„Този баир отсреща се казва Чуклата. И на негово име и магазина съм кръстил - магазин Чуклата. И се разпространяват много интересни истории свързани с този баир. И е доказано това в историята на селото, че ако дойдат жени, желаещи да заченат, и според рецептата направят 3 обиколки на баира от изток на запад, три обиколки от запад на изток и го изкачат 12 пъти, ама това трябва да стане нощно време, след което се приберат и легнат голи, и със сигурност до месец за зачевали. Но в това са помагали магазинерът и неговите синове”.

- Т.е. Вие?
- Не, не аз. Този ритуал в момента не работи. Временно сме го спрели.

Жителите на селото твърдят, че откакто Клубът съществува, техният живот е станал много по-лесен и приятен. Те все още са сами, но далеч не се чувстват самотни.

„Никога самотна не съм се чувствала, защото съм с тях. Общо от селото. С всички сме се разбирали и продължаваме, и много си помагаме. И ще продължаваме. Докато сме живи това го намираме за най-приятно и за най-добре”, разказа жителка на селото.

„Чувствам се самотна в такъв смисъл, че около нас няма хора. Живеем само двамата в махалата. А тук понеделник, сряда и петък прекарваме много хубаво. Греяна ракия, виждаме се, говорим си, разказваме си разни неща”, сподели друга жителка.

„Просто, останали сме 15 човека, обаче се уважаваме. Толкова малко село, обаче сме голямо семейство”.

На тръгване, Боби изпраща екипа ни с думите:

„Няма нищо по-добро от това да видиш радостта в лицето на някой твой съсед и съселянин, когато споделяш нещо. Тоест доброто е добро тогава, когато е споделено. И е сто пъти по-добро, когато е споделено. Иначе какъв е другият вариант? Да си ядеш сам баницата вкъщи? Безсмислена работа”.