Случаят с българските гурбетчии, които заминаха да берат боровинки в Швеция, за да изкарат пари, а на място се оказаха без подслон и работа, не е типичният пример за трафик на хора с цел трудова експлоатация. Това стана ясно от думите на вътрешния министър при представянето на проект за борба с трафика на хора.
"Нека все пак да не вкарваме боровинките в типичния трафик на хора с цел трудова експлоатация", призова Цветан Цветанов. Според него измамените в "боровинковата афера" донякъде сами са си виновни, защото са заминали, без да знаят подробности около предлаганата им работа.
"Трябва да оставим време на разследващите да си свършат работата. Направихме всичко необходимо да се погрижим за тези хора”, заяви в допълнение Антоанета Василева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.
"Едно от нещата, които правим, е да предупреждаваме хората за рисковете, когато търсят сезонна работа в чужбина. Много е важно всеки да е наясно какви рискове поема, когато тръгва да работи без договор и без да знае езика”, каза Василева.
Статистиката сочи, че за миналата година жертви на трафика на хора с цел трудова експлоатация са станали 542 души, а осъдените за това са 119.
"Остава висок и процентът на сексуално експлоатираните", каза Василева.
Вътрешният министър призова хората, когато предприемат пътувания с цел работа в чужбина, да се информират дали това, което им се предлага там, отговаря на това, което им се обещава. Цветанов обаче не пропусна да подчертае, че в случая с боровинките в Швеция, веднага са били предприети адекватни действия от МВР и МВнР и са успели действително да образуват досъдебни производства.
Голяма част от хората, които се върнаха са били разпитани.
Проектът срещу трафика на хора ще се реализира в рамките на 18 месеца и е финансиран от Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). Стойността му е малко над 153 000 лева.
