В България тайната на осиновяването е регламентирана със закон, което означава, че осиновеното дете няма право да знае кои са биологичните му родители. Те също нямат право да се интересуват от съдбата му. Дошло ли е време това да се промени?
Съветът по правата на човека на ООН препоръчва да променим законите си така, че осиновеният да има право да знае произхода си. Българска асоциация „Осиновени и осиновители” се бори за такава промяна, но у нас още от социалистическо време осиновяването се възприема като срамна тайна.
Право на достъп до произхода може да има порасналия вече пълнолетен възрастен човек, смята психотерапевтът Дора Прангаджийска, която също е била осиновена.
„Тъй като детето все още няма ресурса да се справи с това, достъп до произхода трябва да има само когато е навършило пълнолетие”, подчерта тя.
„Осиновените хора, когато са изградили много добра връзка с родителите, които са ги осиновили, не търсят други родители, те имат собствени родители, които са дали всичко за тях. Осиновените търсят единствено своя произход, за да знаят откъде произлизат, имат ли кръвни братя и сестри, има ли наследствени заболявания. Има един копнеж по съединяване на тази разкъсана връзка между биологичната майка, биологичния родител и осиновения човек”, посочи психотерапевтът.
Самата тя е научила, че е осиновена, на 20-годишна възраст, и то по изключително болезнен начин. „Това стана в най-неподходящия момент, когато майка ми почина. Тогава една съседка в прав текст ми каза, че съм осиновена”, разказа Прангаджийска. „За щастие, днешните майки са доста по-осъзнати – сами казват на децата си и говорят още от самото идване на детето в семейството”, допълни психотерапевтът. „Усещането е за разпад на части, когато разбереш на 20, 30 или на 40 години”, отбеляза тя.
„Никога не ме е било срам, защото съм се считала за нормален човек, родителите ми са били нормални хора, които са ме отгледали с любов”, каза още Прангаджийска.
„Аз обаче започнах да пазя тайната от баща ми, защото не исках да го нараня. Той не разбра, че на мен ми е казано. Осиновените хора или избират бунта, бягство от къщи, обида срещу родителите, които са ги осиновили за това, че са живели в тайна, или по-страшното е да се превърнат в жестоки пазители на тайната, каквато бях аз, всички тези чувства продължават да стоят неизразени вътре в теб и те разболяват понякога”, заяви психотерапевтът.
