Площад „Омония” в Атина прилича на едно голямо сметище. Хероинови наркомани се бодат по тротоарите, докато нечистоплътни проститутки предлагат телата си на минувачите. На този фон десетки пакистанци, подредени на не повече от пет метра един от друг продават часовници и говорят на неразбираеми езици.
След избухването на войните в Афганистан през 2001-а и Ирак през 2003-та, хиляди бежанци поеха дългия път на бягството от родните си страни към Европа. Също както африканците атакуват „Стария континент” през Италия, така трафикантите видяха в лицето на Гърция удобно място, през което да превозят хората от Близкия Изток.
Отвореността на Гърция чрез Средиземно море, което разделя планетата на две части, гарантира на всички сигурно убежище. Защото ако един афганистанец влезе в страната с намерението да избяга към Западна Европа, европейският регламент, известен като Дъблин II му гарантира депортация, но не към родната му страна, а към първата държава, от която е проникнал в ЕС, тоест – Гърция.
Колко са бежанците там в момента?
Не по-малко от 50 000 души. Голяма част от тях са влезли по море, други са прекосили трудната за охраняване граница с Турция. Ето и първата прилика с България – повечето бежанци, които идват у нас, влизат чрез канал, които минава през Българо-турската граница, която е приблизително 210 километра. Границата ни с Гърция обаче е два пъти по-дълга.
Само за първите три месеца на 2011 година, над 11 000 души прекосяват гръцките граници. Всички тези хора в момента са по улиците на големите градове.
Лошата новина е, че със задълбочаването на кризата в страната, много от афганистанците, пакистанците, конгоанците и т.н., които вече са попаднали в Гърция в търсене на по-добър живот, ще се насочат към нашата страна.
Влизането ни в Шенген ще ги улесни максимално.
„Много се надявам присъединяването на България към Шенген да свали напрежението от нашите плещи”, казва гръцки граничен полицай пред „Ал Джазира” преди няколко месеца.
Тук искам да направя едно уточнение. Не е задължително всички имигранти от Гърция да потеглят към нашата страна. Защото към днешна дата гръцките острови са най-удобните изходни точки за трафик на хора към Италия.
Но България също би станала желан транзитен коридор за бежанците към Западна Европа, ако българо-гръцката граница изчезне.
У нас за 20 години са влезли около 20 000 души. Колкото приблизително влязоха в Гърция само за 12 месеца.
Затова родните политици трябва да успокоят малко шенгенските си амбиции на всяка цена и да се замислят върху темата – готови ли сме за подобно нещо?
Само си представете „Витошка” или градинката пред НДК със стотици пакистанци, продаващи еднотипните ментета на чанти „Гучи”?
Нашата страна няма нито инфраструктура, нито ресурси да приеме хиляди бежанци, които след като не са намерили нищо в Гърция, ще дойдат да търсят късмета си в България.
Вярвам, че не искаме и това да се случи. Не защото бихме имали нещо против бежанците, българското общество е доказало, че е достатъчно толерантно, а защото няма да можем да осигурим условията, които вече съществуват в Холандия или Белгия.
Още нещо важно.
Ако се присъединим към Шенген, всички бежанци, които успешно преминат българската граница с Турция нелегално и бъдат заловени чак в Западна Европа, ще бъдат връщани директно у нас, защото ние ще сме първата страна, през която са влезли в Европейския съюз. Точно както Гърция е принудена да приема стотици хора, защото е допуснала те да преминат нейните граници.
Потърпевша ще е и цялата политическа класа у нас.
Ще се появи проблем, непознат за съвременната ни история, а отрицателната обществена реакция би подхранила расистки и всякакви крайнодесни течения да наберат сила точно както в Гърция в лицето на онзи лунатик от станалата модерна „Нова Зора”.
Освен това, политиците ни редовно ще бъдат назидавани в Брюксел, където от години критикуват Гърция, че не може да си пази границите и затова заслужава да „получи обратно” всички бежанци, които гръцките гранични власти са пропуснали към Италия, Швеция, Холандия и прочее.
Тогава всички ние ще усетим тъмната страна на Шенген. Готови ли сме?