Столичната община започва кампания за изкупуване или връщане на историческите жълти павета, попаднали в частни собственици. Целта е да се попълнят резервите, които в момента са около 360 квадрата. Тази вечер в bTV Репортерите разкриват тайните на уникалния софийски паваж.
Ръцете на 88-годишия Лако Лаков и дружината му участват в един от мащабните ремонти на паважа по време на социализма.
„Кметът, който беше, той идваше тука всеки ден. Всеки ден идваше при нас да видят павьорите каква ли работа вършат“, спомня си Лако
Реденето на каменни блокчета е майсторлък, който се предава от поколение на поколение, казва бай Лако. Той го усвоил в пернишкото село Дивля от зет си.
Хвърляли сме си чука например да кажем колко ще наредим днеска. Като хвърлим чука, дотам трябва да го наредим. Имахме такива майтапи. С годините бай Лако все по-рядко хваща чука, но детайлите не му убягват“, разказва майсторът.
„Като ги гледам ми е криво, защото много ги почупиха и не взимат мерки навреме да ги сменят. Това е много здраво. Много здраво. Не се пазят, а тука вървяха и танкове едно време, ама нямаше толкова разтурен. Как да не се ядосам. Не е майстор това. Той ни излага професията така“, казва Лако.
Днес е трудно да се каже какво е останало от улиците, които кметът Мартин Тодоров е искал да павира. Причината - едва 100 години, след като са положени, се взима решение павета да се обявят за културна ценност. За този период немалко са пострадали заради интензивни трафик и ремонтите. Други са безвъзвратно загубени.
Как се е появил керамичният паваж в центъра на столицата? Разказваме тази вечер в bTV Репортерите.
