Старите български занаяти са живи в Елена. Един от тях е грънчарството.
Повече от 40 години ръцете на Валентин Димитров оформят глината в красиви съдове. Невинаги знае каква форма ще изваят пръстите му, защото работата сама го води.
„Обичам просто да създавам неща с ръце. Дава възможности за много творчество”, казва той.
Към грънчарството се насочил сам, като дете. Занаята учи в Троян, но ателието си създава в родния си град. И посреща с отворено сърце всеки, който иска да научи старото българско изкуство.
Казва, че грънчарството е за всеки - дори в големия град. „Много е успокояващо. Аз го препоръчвам на хора като хоби”, посочва Валентин.
Живял е в Торонто, Канада, и там е работил в такова студио. „Основно идваха деца да се забавляват, възрастни дами, които скучаят – и те да се забавляват. Инженери и лекари пък идваха заради релакса”, разказва майсторът.
Той се гордее, че е един от малкото майстори в България, който владее средновековната техника „сграфито керамика”, изработвана у нас през 12-14 век.
„Тя е правена за царя, за болярите, за елита. Скъпа е, защото има много рисуване. По-късно вече като няма аристокрация, тази техника е изчезнала. Когато започват разкопките в Търново, на Царевец, откриват тези съдове, викат двама майстори и двама художници и така традицията се възстановява”, отбелязва Валентин.
Той вярва, че занаятът му е жив. А тайната на грънчарството била проста - желание и търпение.
