За уроците от пандемията и „домашния арест“, за грижата да останем с всичкия си, за матрицата, в която живеем и за сблъсъка на старите модели в новата реалност: водещият на най-гледаното обзорно предаване в ефира „120минути“ Светослав Иванов отговаря на въпросите на Йоана Гъндовска за „Жената днес“.

Бяхме „под домашен арест“ почти три месеца. Как се отрази лично на теб и на твоите близки този „затвор“?

За мен не беше точно затвор. Бях сред хората, които можеха да се изолират. За нито един момент не спряхме излъчването на „120 минути”, което беше важно за нашите зрители. Много от тях ни приемат като част от своето семейство всяка неделя.

През това време, както много от нас, вътрешно сменях депресията с надеждата. Стараех се да пазя хората, които обичам, и да се грижа за психиката ни. Беше предизвикателство, но се справихме. Никога не трябва да забравяме, че човечеството е преминавало през много по-тежки времена.

А как „излизаме“ от него – по-силни и сплотени, по-мразещи другите – тези, които не са от „нашите“, не мислят като нас, по-уязвими, по-мъдри, по-смирени, по-самотни, по-човечни или…

Първоначално се надявах, че общата опасност ще ни обедини, показвайки ни, че където и да се намираме по света, ние сме хора с еднакви страхове и надежди. Но както виждаме, с всеки изминал ден социалните и политически различния се задълбочават. Светът се разболя от алчност много преди Ковид-19 да се появи на хоризонта. Следва глобално преосмисляне на образа на лидера, който управлява. Виждам опити да се върнем към стария начин на живот, но това няма да е възможно. Ще има сблъсък на старите политически маниери и навици с новата реалност. Парадоксалното е, че в момента дори и коронавирусът да се завърне с нова сила, няма да видим категорични мерки от страна на политическите елити. Защото за всички тях е ясно, че всяко следващо затваряне създава потенциал за срутването на тяхното управление.

Ясно е, че скоро няма как без риск да правим нещата, които обичаме, да се прегръщаме без страх.

Искаме или не, имаме нов начин на общуване. Ще открием ли нов смисъл? Или ще се затворим още повече?

Няма да се затворим. Хората са хора, защото са социални създания. Ще продължим да общуваме, да се виждаме, да си говорим. Но ще се промени представата ни за парите. Ще мислим повече колко харчим и за какво харчим. Това ще доведе до изчезването на бизнеси и загуба на работни места, което ще причини още повече социален гняв и неверие в опасността от Ковид-19.

В първите месеци от епидемията учените и лекарите бяха нашите герои, но при лавинообразно социално недоволство на хора, загубили работата и препитанието си, учените ще бъдат все по-често посочвани като основните виновници, които искат да унищожат икономиката, защото са част от някакъв заговор или конспирация. Предупреждаващият човек рискува да бъде презрян публично и това вече се случва на много места по света. В резултат на това все по-рядко ще виждаме учени и специалисти, които ще говорят за опасността от Ковид-19. Интересно е дали ще се стигне до вариант, в който вирусът ще продължава да ни разболява, но ние да се правим, че го няма. Звучи невероятно, но е напълно възможно. В този смисъл се надявам Ангел Кунчев да е прав, че вирусът губи своята сила.

На теб лично – какво ти даде и какво ти отне тази социална и физическа изолация?

Даде ми повече време за моето семейство, което приех като подарък. Но и осъзнах, че дори и в период на обща опасност, човечеството има праг на търпение, което се изчерпва, независимо от последствията.

Ако времето на изолацията е време за размисъл, пренареди ли ти твоята лична матрица на живота?

В центъра на моя свят е семейството и нормалните отношения между хората. В период на криза обаче отношенията между хората в едно общество рязко се променят. Надявам се да излезем от тази криза по-умни, но с пропадането на икономиките, съм по-скоро песимист. Моля се на Господ да греша.

А как изглежда през твоите очи бъдещата матрица на света?

Крясъци, които ще заглушават разума, и разум, който ще ражда печал. Отчаяно преследване на икономически растеж с политики, които ще раждат още по-силно разделение.

Най-силният страх, който поражда вирусът, безспорно е свързан със смъртта. Но пандемията оставя и други белези, някои все още невидими. Кои последици са най-тревожни? 

Най-тревожен е отговорът на въпроса: – Колко струва човешкият живот в момента? Иван Кръстев в новата си книга „Утре ли е вече?” пише, че войната крие обещание за героична победа, докато Ковид-19 лишава смъртта от достойнство. Мисълта, която лично мен ме плаши най-силно, е, че човешкият живот сякаш губи своята стойност. Изтръпвам всеки път, когато прочета коментар от типа: „Умират възрастните и болните. Те и без това щяха да умрат…”. Подобен начин на мислене показва цялата обърканост и зловещо лицемерие в днешния свят, че парите са по-голяма ценност от живота на непознатия.

Цялото интервю четете на страниците на сп. „Жената днес“.