Водещият на предаването „120 минути“ Светослав Иванов даде откровено интервю за в-к Пенсионери. Той отговори на въпросите на иво Ангелов з аработата, семейството и книгите си. Ето част от разговора:

- Г-н Иванов, през 2013 г., в деня на раждането на дъщеря ви Йоанна, ставате водещ на предаването „120 минути” по bTV. Това че сте станал баща точно на тази дата, явно е било на кадем - близо десет години на екран, десетки излъчвани предавания. Малко или много са тези години за едно предаване?

И аз често си задавам този въпрос. Информационната среда в момента е много различна от времето, когато „120 минути“ стартираше. Днес светът вече е много по-бърз в сравнение не с темповете преди десет, дори преди три години. Пандемията, а след това и войната бяха предизвикателства не само в личен и човешки, но и в професионален план. В този смисъл, може би последните три години ми се сливат, малко загубих усещането си за време, но когато се връщам към началото си давам сметка, че през „120 минути“ премина цялото десетилетие.

- Какво беше в началото и каква е разликата с днешна дата?

Началото беше изпълнено с ентусиазъм. Той все още е жив и е тук, което означава, че може да продължим да вървим напред. Аз съм човек, който винаги търси предизвикателствата. Обикновено в професията си съм воден от това да ми е интересно. Смятам работата си за мисия и не допускам да ме води рутина. Ако все пак тя се появи, ще я приема като знак, че трябва да сменя предизвикателството. Този момент все още не е настъпил.

- Как подбирате събеседниците си?

Искам всеки човек да донесе своето послание. Да има смисъл от неговото участие точно тук и точно сега. Старая се винаги да поглеждам на събитията не като мозайка, а в техния контекст. Затова и често каня света в дома на нашите зрители. „Роуминг“ си остава най-ексклузивната ни рубрика.

- Кои са лесните и кои - трудните гости?

Аз не ги деля по този принцип. Отнасям се с еднакво уважение към всеки гост, независимо, че някои разговори определено са тежки. Оценявам искреността. Затова и никога не използвам думата „най“. Тя е табу за нашия екип. Всеки човек е уникален и щом сме го поканили, значи има място в „120 минути“.

- Автор сте на хитовия сборник „Там, където загинаха дърветата” с пътеписи от най-горещите точки на света. Книгата влиза в класацията на най-продаваните книги в България през 2015-та г. Втората ви книга „Чудовища и будители” (2017) пък събира 75 коментара от мини рубриката ви, в която в началото на всяко предаване коментирате най-интересните теми от седмицата. За вас какво е книгата в съдбата и бита на българина?

Първата книга са моите пътеписи именно от тези събития. Това са приключения, които изглеждат като филм. Но са реални. С времето те  избледняват, паметта изкривява спомените, затова реших да напиша „Там, където загинаха дърветата“. Радвам се, че тази книга вече има шест издания и интересът към нея така и не намалява.

- Вие сте щастлив съпруг и баща. Какъв е балансът работа/семейство?

Семейството е моят смисъл, моята опора и моята крепост. Всяка свободна секунда съм с двете ми любими жени – Вяра и Йоанна.

- Всеки е благодарен на своите родители, баби и дядовци. Вие с какво чувство си спомняте за вашите? Какъв беше вкусът на онова време, времето, в което израснахте?

Имах най-невероятното детство. В годините, в които нямаше толкова развити технологии и си играехме по цял ден навън. Вкусът беше на истинското детство, онова красивото, леко дивото, бавното и забавното. Обичам детството си и съм благодарен на моите родители, че ми го подариха.

Има ли амбиции да се впусне в политиката, какво му говорят в слушалката и какво получава от събеседниците си в предаването – цялото интервю може да прочетете в новия брой на в-к „Пенсионери“.