Излизам да протестирам, защото искам промяна, а не подмяна! Защото само това ми остана. Възмущението! И надеждата, че с вяра и сила в гражданското общество и демократичните принципи нещата може да се оправят в желаната от мен и моите приятели посока!
Но е и време е да си кажем истината в очите и да си признаем. Суверенът е гол! Демокрацията умря, да живее мафията! Парите определят битието ни! Не моите или твоите пари, а тези на мафията.
Още на предишните протести през зимата в социалните мрежи коментирах, че трябва свикване на Велико Народно събрание. Защото хората си искат държавата обратно и очевидно този модел не работи.
Нима нови парламентарни избори по реда на един нов модифициран от БСП и ДПС изборен кодекс ще решат проблемите ни? Заблуда! Просто в следващия парламент ще дадем легитимност на същата тази класа, която ни докара до тук и е причина за зимата и лятото на нашето недоволство. Да, няма да е Сидеров, но ще е все още непознатия за всички нас националист Валери Симеонов. Пак ли искаме да сме експеримент на лидерите Борисов, Станишев, Местан. Ако не са те, ще бъдем опитни мишлета на посочени от големите партии заместници/приемници, които познаваме по-малко и на пръв поглед ни се струват по-умни, по-симпатични и по-харизматични личности с уж малко по-достойни качества. Какво ще се промени дори и малко доза нормалност в политиката да дойде от новата партия на Меглена Кунева или пък от Светльо Витков или от реанимираните Демократи за силна България? От лявото или дясното, центъра или либералите не може да дойдат жадуваните сега реформи. Просто ще имаме пребоядисано статукво! Поне такава е ситуацията, засега!
Вече почти 23 години държавата ни съществува по правилата на Конституцията от 1991 г., приета от VII Велико Народно събрание. Хем сме парламентарна република, а всъщност събитията показаха, че страната е заложник и е в ръцете на шепа олигарси и икономически структури, които с компромати и силата на парите въздействат над парламентарно представените ни политически сили и техните лидери. Групировки, които дори нямат силата и мъжеството да застанат с истинските си имена пред народа. Защото ги е страх от народен линч!
Точно това насади у мен усещането, че живея в страна с фасадна демокрация, а дневният ред не се определя от гражданите чрез народното им представителство, което уж трябва да е функция на демократичния ни многопартиен модел. Определя се от тези, които имат властта над представителството ни в Народното събрание.
Ако сега има нови избори аз няма да гласувам отново за никоя партия. За втори път тази година и в моя съзнателен живот. Защото на тези партии и политици нямам грам доверие. Защото ресурсите и лостовете на държавата ще останат пак в ръцете на набързо преструктурирали се партии, икономически мафиотски субекти и кръгове! Така, че да не можем да се усетим толкова бързо как новото е като старото.
Живеем в държава с много закони и институции, но с унищожена и превзета от групировките съдебна система. Населяваме страна, в която има безпрецедентен дефицит на доверие! Държава с обезглавени институции, които ги има в правния мир, но работят единствено в услуга на този, който може да плати най-много. Ако министърът или кметът не му приемат рушвета, парите му ще бъде приети с охота от съдията.
За съжаление, Брюксел и Европейската комисия са ни оставили сами да си решим този проблем. И правилно! Промяната не трябва да дойде от Москва, Брюксел или Вашингтон, а от самите нас! Не ни трябва нова набързо съшита белгийска мантия, а наша си, нова и актуална Конституция!
И така спасението на давещия се е в неговото дело. Протестиращи интелектуалци сега излизат с предложения за промени, заложени в една много силна, но за съжаление нелегитимна гражданска харта. При цялото ми уважение към авторите на тази харта, но демокрацията и държавността не могат да се отстояват и коват от малки граждански или експертни групи по интереси и улични асамблеи, а само от суверена. И то по заложените в Конституцията ни процедури и ред. Не разпилявайте тази енергия! Сега имаме шанс да покажем какво искаме и как трябва да се случи!
Защо толкова много искам Велико Народно събрание ли? Защото от началото на демократичните промени се уверих, че българското общество иска да сме парламентарна република, но на всички избори търси сляпо и безразсъдно месиите, които да ни поведат напред и да ни поднесат на табла готви и хубави решения за реформиране по правилата и за повишаването на доходите и стандарта ни, както е в нормалните страни от ЕС. Взаимноизключващо и противоречиво мислене. Ние не гласуваме за партии, а за месии, някакви партийни лидери. Не си познаваме народните представители под тези лидери и не ги търсим за да ги укоряваме и да изискваме от тях конкретна промяна. Не им държим сметка как и защо гласуват този даден закон. Като направят гаф не може да ги отзовем. Като вземат подкуп или тлъста дебитна карта - пак не може да ги съдим и изправим пред правосъдието! Можем само да ги напсуваме! И да гласуваме за следващата партия, пардон... спасител! И то едва след като сме излезли на улицата и сме стреснали властта с плакатите, свирките и фанфарите.
От години парламентът приема формално законите, които е внесъл премиерът чрез Министерския съвет, а той е лидерът събрал най-много аплодисменти от суверена. А властта по закон идвала от Народното събрание. Ние и сега сме в режим на президентска република, но задкулисно и неосъзнато от суверена. Нека нещата си дойдат на мястото.
Законопроектите на опозицията по правило се отхвърлят. Не защото са лоши и са лишени от конструктивна критика, а защото такъв е моделът. Дори този важен дебат, който ни трябва при гласуването на стратегически решения и закони пак не можем да го постигнем в пленарната зала. Ставаме свидетели на грозни и зрелищни сцени и на политическа арогантност! Такива като Сидеров винаги се появяват внезапно и ни заслепяват, забавляват и объркват с добре организирани акции за отклоняване на вниманието.
Никога не можем да постигнем онзи парламентарен консенсус, защото всеки силен политик на деня налага и отстоява яростно наложения му от неговите поръчители интерес. Онзи невидим интерес, който всички го усещаме, но не можем да му се противопоставим. Онази невидима заплаха! Колко пъти управляваща парламентарна група е бламирала проектозакон на своя премиер вносител? Благодаря Ви, но нямам нужда от такава парламентарна република!
Някой приятели и колеги ме питат: - Добре де! Ти какво искаш? Да станем като в Русия ли? Да си сложим Борисов или Станишев и да ни управлява, както Путин сега руснаците? Аз отговарям: - Не! Искам да сме като Съединените щати или поне Франция. Един да носи отговорността и да се отчита пред нас. Да си заложи авторитета. Да се опита да бъде обединител на нацията и дори и да открадне някаква сума пари, във всяко действие и бездействие да се ръководи преди всичко от интереса на народа! Искам, когато не съм доволен от една реформа или назначение, да знам кой точно носи вината? За да застана под неговия прозорец и да крещя с все сили, че е боклук, мафиот, предател, че го чака съд! По-добре сега да крещим под прозорците на една институция и един субект в държавата, а не да обикаляме енти ден объркано между МС, НС и партийни централи. И накрая кой носи отговорността?
Но искам този, който ще вземе цялата власт във всеки един момент да може да бъде детрониран от парламент, главен прокурор, омбудсман, Конституционен съд. Когато има доказателство, че е нарушил закона! Когато ме е скандализирал с история като от някой виц! Искам този човек да задава дневния ред и назначеното от него правителство да прокарва законите след изработена ясна дългосрочна стратегия. След ясна подробна експертна оценка какво ще въздействието на тази реформа върху нас след пет, десет или сто години. След като същите тези проекторешения са съгласувани със синдикатите и работодателите, с обществени консултативни съвети в министерствата, в които да участват по право заинтересованите граждански организации и браншовите съсловия от съответния сектор. Да има истински парламентарен контрол, а не да се гласува по команда от лидера. Искам да има прогнозируемост как една реформа ще промени моето утре, стандарт и битие! Това искат и инвеститорите, които все още намират България за атрактивна и печеливша дестинация.
Искам, който и да е на власт да се чувства длъжен да се съобрази с волята на суверена, ако той настоява за провеждане на референдум по дадена тема или въпрос. И когато на този референдум се каже, че не строим Белене, следващият премиер да е длъжен да се съобрази с това решение. Поне, докато на друг референдум не е решено обратното. А не да търси начин да заобиколи волята на суверена. Искам властта да е на хората!
Вместо да даваме по 30-40 милиона лева на партиите всяка година като субсидии, не е ли по-добре тази сума да се разпределя между един президент, министри и високопоставени чиновници. Наивно е да смятам, че някой се бори за власт само за да пътува с правителствен самолет и да разчита на заплата от 2-3 хиляди лева на месец. Само за да се разпише в историята, че е управлявал пет или десет години. Нека вземат по 10-50-100 хиляди лева на месец! Но да имат страх от народа и да имат мотив да бъдат неподкупни. Нека такива да са и заплатите на съдиите, прокурорите, членовете на регулаторните органи като ДКЕВР, КЗК и други.
Да се върнем назад и да погледнем какво се случи от 2001-ва насам. След 97-ма хората бяха отвратени от СДС и управлението на Иван Костов. И го смениха с НДСВ. Повярваха че ще се оправим за 800 дни и се предовериха на своя бивш монарх. Тогава със Сакскобургготски се появи новият месия - Бойко Борисов. Появи се и Волен Сидеров. Появи се Яне Янев. Появиха се и многото икономически кръгове като "Орион", "Капитал", "Агнешки главички", "Котараците", КТБ, ТИМ и много други незнайни и невидими сили. Появиха се обръчите от фирми на Доган. И те още са тук, въпреки зрелищния "атентат" в НДК. И очаквайки утре да дойде един нов лидер да ни оправи, всъщност мафията ни отнема брутално държавата и тя е субектът, който определя нашето битие! Парламентарните групи гласуват по команда от лидера, а решението е зададено от някой сив кардинал бизнесмен от лъскавия му кабинет.
Ние избирателите дори не четем партийните програми. А победителят винаги намира оправдание да каже, че заради компромисите на една коалиция или икономическата криза в държавата и региона не е могъл да направи тази или онази промяна и обещана реформа.
Парламентаризмът се оказа само един параван на корупцията. Инструмент за колективна безотговорност и персонална безнаказаност.
Хем искаме силна парламентарна държава, хем гласуваме и позволяваме на тези лидери да диктуват еднолично как да се случват нещата. А те не слушат суверена. Слушат поръчките на тези с парите. Това е най-голямата утопия, в която живеем. Че сме парламентарна държава с ефективен модел на граждански контрол чрез народното представителство.
Демокрацията, днес през призмата на парламентарната държава е толкова утопична, колкото и комунизмът през призмата на Маркс и Ленин. 23 години сме свидетели на недъгави реформи, зад които прозира задкулисие, корупция, липсата на всякакъв морал и почтеност в политиката. Ставаме свидетели на все по-голямо класово разделение. Още пет години и няма да имаме средна класа и малък бизнес, а ще бъдем много богати и много бедни! Ще бъдем страна с все по-доминиращо необразовано, криминогенно, болно население. С нарастващ дял на хората от ромски произход. Защото за 23 години тези нещастни хора от ромски произход си стоят все по-затънали в мръсните гета и никой политик не намери начин да ги интегрира и да ги образова.
Какво може да промени Великото Народно събрание? Суверенът е длъжен да се погледне в огледалото и от залата на Народното събрание да изговори всички тези факти. Истината боли, но колкото повече я таим, отричаме и не й се противопоставим, толкова повече ще затъваме и ще става все по-болезнено и нетърпимо. Трябва ни дебат как ще продължим да живеем? Как ще върнем властта на хората? Как българите ще си върнат държавата? Как ще реформираме демокрацията и ще възстановим усещането за справедливост и върховенството на закона? Как ще се постараем България да е силна правова, демократична и социална държава с пазарна икономика? Как ще се преборим с омразата, отчаянието, усещането, че дъното няма край и че светлината в тунела става все по-отдалечаващо се и почти невероятно събитие? Как ще се противопоставим на онзи наглец с парите и медийната му империя, налагаща непосилния за мен нов говор!
Тук не става въпрос само до това дали искаме да сме парламентарна или президентска република. Трябва решение в посока на това как да се управлява тази страна отговорно и ефективно. Как хората могат да имат още по-строг граждански контрол и бърз и работещ механизъм за нетърпимост и противодействие на всичко порочно и опасно за нас като общество.
Но освен по въпроса парламентарна или президентска република Великото народно събрание трябва да отговори и на въпроси като каква реформа в съдебната власт иска. Аз не искам Народен съд, а справедливост. Искам почтени, много добре платени и независими магистрати и съдии. Искам бързо и ефективно правосъдие. Закъснялото правосъдие е неправдата!
Въпросът за президентско вето също е важен. Сега президентът има такова право, но то е само формално. Ветото на президента може да бъде отхвърлено и прегласувано без мотиви от депутатите с обикновено мнозинство. Още една утопия, че обединителят на нацията може да противодейства на онези с парите да налагат абсурдни закони и назначения. Трябва ли ветото на държавния глава да има по-голяма тежест. Като например да се прескача само с гласовете на две трети от депутатите?
Въобще колко депутати ни трябват? 240 за държава от 7 милиона? Или50-60-100? В Съединените щати сенаторите са 100, а американците са 360 милиона.
Трябва ни нов модел на управление, който да се справи с няколко катастрофи. Да реанимира правосъдието и да се пребори с усещането за безнаказаност. Трябват спешни реформи в здравеопазването, образованието, пенсионния модел, както и за растежа на икономиката и развитието на малкия и среден бизнес.
Искам държава със силна икономика, с конкурентно и модерно образование, с ефективно здравеопазване и силов апарат в услуга на гражданите, които отчаяно вият срещу малката и голямата корупция, битовата престъпност, наркотиците, лихварството.
Искам социална сигурност и интегрирани малцинства! Искам държава с пазарно развити монополи, но и с ефективни механизми за подпомагане на нуждаещите се семейства, жертвите на енергийната и финансовата бедност. Искам прозрачност като колко точно печелят частните монополи с отсрещната силна регулация на държавата.
Трябва да се чуят всички мнения за да се обособи консенсус за възраждане на силна България. Ето защо искам Велико Народно събрание!
Смятам, че е дълг на всеки един от нас да поеме отговорността да проведем този дебат. А не да се самозалъгваме, че нови избори ще решат народното недоволство и че нещата така изведнъж ще дойдат по местата си. Това ще е поредната палиативна и неработеща мярка. Тя само ще отложи този дебат за някой друг ден.
От мафията, парламента и правителството искам едно. Да ни дадат шанса да реформираме страната, така както искаме и трябва да живеем.
Искам в Изборния кодекс да има текст за въвеждане на задължително гласуване от всеки пълнолетен български гражданин. За да се противодейства на контролирания вот. За да се попречи на мафията в бъдещо Велико народно събрание да попаднат удобните и послушните конформисти и хора, така че нищо да не се промени, а суверенът да бъде единствено приспан в красиви обещания за светло бъдеще и няколко популистки трика.
Смятам, че депутатите за едно ново Велико Народно събрание трябва да бъдат избрани по мажоритарна система. За да изберем хора с високи нравствени качества, образование и експертиза. За справка в предишното ВНС през 1991 г. имахме 400 депутати, от които само двама бяха независими, въпреки че имаше отредени 200 мажоритарни мандата. Във ВНС днес нямат място политическите сили. Те изгубиха своя кредит на доверие и е редно да чуят какво иска обществото и гражданският ни елит.
България е малка страна, но все 400 достойни граждани могат да бъдат излъчени. Без да бъдат посочени от партийните централи. Промяната, за която всички говорим трябва да дойде от хората, а не от проваления политически елит. Не от мафията! Всичко друго няма да има смисъл!
Искам промяна, а не подмяна!
