Сурвакането е най-важният обичай, който и до днес се изпълнява в много части на страната в първия ден на Новата година.
Смисълът при него е чрез символични наричания да се гарантира успехът на семейството във всичките му начинания.
В Етнографсковъзрожденския комплекс във Враца разказаха, че първият ден на новата година е познат още и като Васильовден. Малките сурвакарчета от Враца Антоан, Никол, Карина и Георги влязоха във всеки дом и и нарекоха стопаните за здраве и късмет.
Някога и коледарите, и сурвакарите са били момчета, но днес да сурвакат, е позволено и на момичетата.
„ Сурва, сурва година, живи и здрави до година, до година, до амина! Червена ябълка в градина, златен клас на нива“, е част от традиционното наричане, запазило се през вековете по нашите земи.
Само от едно дръвче се прави сурвачка – дрян. Избира се, защото е най-здраво от всички, и така да бъде здраво семейството. И както е богата трапезата на Бъдни вечер, така трябва да е отрупана и сурвачката.
В миналото ,също така, са сурвакали животните в обора, излизали са навън, мъничкото агънце, козленце, теленце, сурвакали са къщата, за да е здрава и тя.
На Васильовден някога е бил популярен обичаят бръшленкьо. По престоял в мълчана вода пръстен, завързан с червен конец за китка от бръшлян, се гадаело какъв ще е женихът.
В миналото се сурвакал и водоизточникът, от който семейството черпело вода, за да не пресъхва.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
