„Една цел, един връх“ е девизът на 101-ви алпийски полк. Това е най-добре подготвената част от българската армия за водене на бойни действия в планински терени.
След централната емисия в bTV Репортерите тази вечер Стефан Борисов и операторите Добромир Иванов и Златимир Петров отвеждат зрителите при новите „Стражи на върховете“.
Годината е 1912. България трескаво се подготвя за Балканската война, която има за цел да обедини с новосъздадената държава останалите под османска власт територии. Задачата да охранява 200-километрова фронтова линия в Родопите се пада на полковник Серафимов и 21-ви Средногорски полк.
В Чепеларе, след пламенна реч на полковник Серафимов, войниците разбират, че войната вече е обявена. Те настъпват към селата, които 30 години чакат своята свобода, и успяват. Стигайки в Смолян, местните ги посрещат като освободители.
В този момент към Родопите е изпратена 4 пъти по-голяма, и то професионална армия, водена от Авер паша. Българите са на три различни позиции в планината, а от военното командване идва заповед към полковник Серафимов да пристъпи към отстъпление.
„Да се отстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител! Не! Нито поглед назад!“, заявява полковник Серафимов.
Трите дружини се събират на връх Средногор. Това е мястото, където полковник Серафимов казва на всеки един от българските войници, че са свободни да напуснат бойното поле, защото осъзнава, че не е изпълнил заповедта на военното командване и в момента е просто един бунтовник. Напуснали обаче няма.
В решаващата битка българските войници се изправят на нож и с викове „Ура“ срещу противника. При вида на хора, които вече няма какво да губят, Авер паша обръща своите войски в бяг.
Героизмът и саможертвата са сходни единствено с боевете при Шипка. Днес на историческия връх този параклис пази костите на 81 от войниците в 21-ви Средногорски полк.
В българската армия наследници има и днес – 101-ви алпийски полк, или новите „Стражи на върховете“.
