Картината по отношение на държавните финанси през май месец беше меко казано притеснителна.
Това заяви служебният министър-председател Стефан Янев по време на изслушването си в парламента за състоянието на държавата.
"Въпросите, свързани с финансовото и икономическото състояние на страната, са едни от най-важните. На базата на икономиката, на базата на състоянието на бизнеса, зависи и събираемостта и държавата с какви пари разполага и каква част от тези пари може да заделя за социални програми", каза ген. Янев.
"Министърът на финансите направи преглед на състоянието на държавата - приходи и разходи и необходимост от актуализиране на държавния бюджет - установено е несистемно събиране на данъчни постъпления, премахнат е последващ контрол на фирмите в страната, което позволява да се натрупат огромни дефицити в системата", обяви служебният министър-председател.
Проверката на служебното правителство е установила още, че голяма част от възможностите за преструктуриране на държавния бюджет са били изразходвани в първите четири месеца от годината за мерките 60/40 и допълнителните 50 лв. за пенсиите, заложени в държавния бюджет, още в края на месец април и началото на месец май.
"За да се преодолеят тези проблеми и да продължим мерките за подпомагане на бизнеса и социалните плащания през летните месеци беше направено преструктуриране на бюджета. За да не се оставя страната в подобна ситуация в бъдеще, служебното правителство подготви проекти за изменение и допълнение на държавния бюджет за 2021 г., както и на НОИ и НЗОК, които бяха одобрени от социалните партньори в Националния съвет за двустранно сътрудничество и днес следобед Министерският съвет ще ги разгледа на извънредно заседание, така че да бъдат внесени в Парламента в най-скоро време", каза Янев.
НАП, АПИ и "Автомагистрали"
По отношение на приходните агенции служебният премиер обясни, че е направен анализ на дейността на НАП, който е показал, че фирмите, които са получени публични средства от обществени поръчки и плащания по програми на държавата са с установена доста силна концентрация на публичните средства, като само през 2020 г. държавата е платила на частни фирми 15,8 млрд. лева, от които 3,4 млрд. лева са платени само на 7 фирми. Започната проверка на тези фирми и техните подизпълнители.
"Също така беше установена ниска събираемост, отписване на задължения по давност. На годишна база НАП отписва между 2-3 млрд. лв. задължения, като за периода 2017-2020 г. са отписани общо 10 млрд. задължения. В същия период са натрупани големи задължения, които са от порядъка на 10 млрд. лв.", каза Стефан Янев.
Той обяви, че най-големият длъжник е натрупал задължения за 161 млн. лв, а има такива с по над 50 млн. лв.
"Част от тези дългове може да са трудно събираеми. Първите 100 фирми от изготвения списък на големите длъжници дължат над 2 млрд. лв. Освен това са установени и фирми, които притежават големи касови наличност и системно теглят големи суми в тяхната дейност", каза още Стефан Янев.
"И още нещо, което искам да поставя на вашето внимание - установеното от НАП ниско ниво на потвръждаемост на ревизионните актове. За периода 2017 - 2020 г. само 55% от начислените ревизионни актове са събрани. 45% не са събрани. Казано с други цифри - начислени са 4 млрд. лв., а вземания са събрани 2.2 млрд. лв. ревизионните актове са с изключително ниско ниво на потвърждаемост", заяви служебният премиер.
Янев припомни и че голям държавен ресурс е изразходен и за т. нар. „инхаус“ поръчки, като рекордьор в това отношение е Агенция "Пътна инфраструктура", която е възложила дейности за 2,4 млрд. лева на 55 частни компании и 3,4 млрд. лева на дружество "Автомагистрали", без то да има необходимия капацитет да извършва тези дейности. В последствие те са възлагани на подизпълнители по непрозрачен начин.
COVID мерките
По време на изслушването Томислав Дончев от ПГ на ГЕРБ-СДС запита служебния премиер относно икономическите мерки за засегнатите от COVID кризата. По думите му президентът Румен Радев е дал насоки те да бъдат целенасочени, навременни и безвъзмездни. Той попита как служебното правителство се е съобразило с тази инструкция.
"Колко безвъзмездни мерки в полза на бизнеса бяха планирани и осъществени? Отговорът на този въпрос е лесен – няма такива мерки. Колко социални мерки в полза на хората бяха планирани и осъществени? И този отговор е лесен – нула. Беше анонсирана една супер мярка в полза на предприятията – финансов инструмент, кредитен ресурс. Тази мярка не е нова, тя е от Фонда на фондовете и аз не се гордея с нея. Колко фирми са се възползвали от тази мярка", допълни Дончев.
Янев отговори, че тези думи на президента са кореспондирали за периода преди една година – когато държавата е била в локдаун.
"Оттогава е изтекла доста вода. България и ЕС наложиха стандарт за помощта, която може да се оказва на бизнеса и социалните системи. Не мисля, че поведението на служебното правителство, което започна работа през мак, се различава от установените практики в други европейски държави", посочи служебният премиер.
По третия въпрос, министър председателят уточни, че държавата е договорила кредитни линии в размер на около 2,5 млрд. лв. и първият транш вече е почти приключил. Българските банки са раздали 250 млн. лв.
Той беше запитан още от социалиста Иван Ченчев: "Как при наличие на 1,5 млрд. лв. излишък в началото на COVID кризата, само за 18 дни се е стигнало до дефицит от 3,5 млрд. лв.?".
"Не беше необходимо да чакаме сигнала от чужда държава по закона "Магнитски", за се започне борбата с корупцията и да се сетим, че това е един много сериозен проблем, който застрашава българската демокрация. Ако тръгнем да говорим в детайли – бих казал, че служебното правителство успя да направи някои важни стъпки. Първата – да приемем решение, което да се опита да ограничи санкционния режим по отношение на българските фирми с държавно или общинско участие", посочи Янев.
България се нуждае от енергийна стратегия, одобрена от парламента
"Развитието на българската енергетика от години се нуждае от стратегическо мислене. Важно е да имаме сигурна енергийна база, която да произвежда електроенергия на конкурентни цени. Такава стратегия не намерихме. Проблемите в енергетиката са от години", заяви служебният премиер.
По неговите думи българската държава трябва да решава много важни въпроси в сектора и един от тях е бъдещето на комплекса "Марица Изток 2". Янев препоръча изготвянето на енергийна стратегия, която да бъде одобрена от Народното събрание. Според него "ядрената технология е доказана и предвидима като ресурс" и "трябва да се вземе решение по този въпрос, защото строителството на нови мощности трябва да започне".
Въпросите на Мартин Димитров от "Демократична България" също бяха свързани с неустойките по газовите договори и несъбрани такси и данъци:
"България се отказа по време на миналото правителство на ГЕРБ и патриотите от 1 млрд. лв. неустойки по отношение на договора за доставка на природен газ. Тази сума е точно толкова голяма, колкото е и исканата от министъра до вас актуализация на годишна база на пенсиите. Също така 700 млн. лв. не са събрани от хазарт – защо?".
Стефан Янев заяви, че тези въпроси стоят на дневен ред и са важни. Той потвърди, че такива неустойки има.
"Ръководството на Министерството на енергетиката вероятно реагира малко късно и не по-най-добрия начин, но е предприело мерки, които ще помогнат да се изясни взаимовръзката в йерархичната верига на енергийното министерство, БЕХ и "Булгартрансгаз", за да се види какъв е правният механизъм, за да се направи искане, което да бъде в държавен интерес", заяви Янев.
