Две десетилетия след закриването на Дунавската теснолинейка Червен бряг – Оряхово все по-малко места напомнят обектите от този край на железопътната карта на България.
Решението за закриване на линията е взето в края на 2002 година с постановление на Министерския съвет. Две години по-късно се взима решението за демонтажа на всички релси по цялото трасе.
Гарата в Оряхово се намира до ферибота и митницата. В напуканата сграда без прозорци все още стоят изоставени дневници и маловажни документи.
В Оряхово е и последната останала релса от 100-километровото трасе.
За гарата в Мизия може да се каже, че е единствената, за която има поддръжка. Сградата е със сменена дограма и се използва като помощна, в която се съхраняват материали и инструменти.
Около нея има пазар, градинка с пейки, беседка, детска площадка и дори маса за тенис.
Според наредбите от 2001 г. предложение за закриване на железопътна линия се внася от министъра на транспорта в Министерския съвет след изготвянето на „оценка за социалната и икономическата значимост на линията или участъка от нея и прилежащите ѝ административни територии“. Тя трябва да бъде изготвена от министъра на регионалното развитие и благоустройство.
След запитване Министерството на регионалното развитие изпрати отговор относно оценката, която е необходимо да се изготви преди закриването на линията.
Следващата спирка, която посещаваме, е във Войводово. В селото през 2022 г. живеят 195 души. Информация къде е била гарата, подобно и за други градчета и села по трасето, няма. Макар и населеното място да не е голямо, тя може да бъде открита само с питане, тъй като от гара Войводово е останала само чешмата…
В Крушовица сградата отново е без прозорци, като личи разбиването на стените, за да се вземат минаващите през тях кабели.
Сградата в Липница пази нещо, което нито една друга от линията не е успяла да съхрани – табелата с името.
Височината на сградата, опасното състояние, в което се намира и обраслата растителност помагат на знака да остане.
Следващата гара се намира непосредствено до футболното игрище на Галиче. Без стени, без покрив, без прозорци тя все пак остава дом - комините на триетажната сграда служат за щъркелово гнездо.
Алтимир пази гарата си „консервирана“ под растителност. Въпреки двете десетилетия на западане все още личат красотата на дървените греди и интериор.
Дюшемето не е пропаднало, стените са здрави, а входът към чакалнята, в която е гишето за билети, е отворен.
Намирането на местоположението на някогашната железопътна гара, минаваща през Търнава, също се оказва предизвикателство. Издават я няколко камъка и емблематичната за гарите чешма.
След закриването на теснолинейката железопътният състав е пренасочен за обслужване на линията Септември – Добринище.
Последните локомотиви, движещи се по трасето на теснолинейката, са произведени през 1988 година. От тях единственият в движение е локомотив от серия 77.9, който е предаден за ремонт и модернизация. В движение са няколко вагона от серия 600. Освен тях са останали и записи за движението на влаковете от 1997 година.
Пази ги разбитата сграда на гарата в Бяла Слатина.
Гарата в Кнежа е сред запазените, като дори на прозорците все още има пердета. По-светлото петно върху фасадата показва къде е била табелата с името на гарата.
Личат коловозите и вдлъбнатините от траверсите, част от които стоят в покрайнините на гарата.
На пероните на гарата в Койнаре има движение. Пространството на гарата, обрасло с трева, служи за пасище на стадата с овце.
От подвижния състав на Дунавската теснолинейка като музейни експонати са съхранени няколко парни локомотива, дизелов локомотив и ретро мотрисен влак от серия 82-01, който предстои да бъде възстановен за движение, обясниха от БДЖ за bTV.
Две десетилетия след закриването районът пази спомени за Дунавската теснолинейка Червен бряг – Оряхово въпреки демонтажа на релсите и постепенното изчезване на сградите на гарите.
Пътуването за пазарите в съседните населени места, минаващите товарни вагони, идващи от Оряхово и ферибота или пътуването преди десетилетия за събора в Червен бряг - разказите остават за следващите, които няма как да видят някогашната линия.
