Спецапелативният съд отказа да пусне от ареста бизнесмена Атанас Бобоков, съобщава БТА. Защитата на бизнесмена твърди, че през последните седмици му е прилагано лечение, което вместо да му помогне, му усложнило здравното състояние.

Атанас Бобоков е обвинен, че е част от престъпна група. Разследването е за незаконен трафик на отпадъци. Обвинение има и бившият зам.-ресорен министър Красимир Живков. В съдебната зала стана ясно, че всички останали са пуснати от ареста. Факт, който прокуратурата обясни с това, те проявили "съвест и доблест".

"Мислех, че правосъдието е за престъпниците. С шок установих,че не е нужно да си извършил престъпление, за да стоиш в ареста. Като дойде време за дело, дори няма да ме извикат, защото няма доказателства", каза Бобоков и заяви, че е готов да съди България за незаконен арест.

Той определи процеса като фарс. "Чудя се как съдът успява да намери аргументи да ме държи в ареста. Нямам понятие как стана "тази работа". Всичко започна с една пияр кампания на прокуратурата", посочи Бобоков. 

Бизнесменът заяви, че има подозрения кой иска бизнеса му, но предпочете да не говори с имена.

По-късно до медиите беше разпространено съобщение от пиара на Атанас и Пламен Бобокови, който гласи (без редакторска намеса):

“Днес 27.07.2020г., Спецапелативният съд отказа да пусне за лечение Атанас Бобоков, въпреки очевидно влошеното му здравословно състояние. Съдът обосновава решението си с експертиза, подписана от Началника на Клиниката по ортопедия и травматология на УБ „Лозенец“, гр. София и преподавател в Медицинския факултет на СУ „Климент Охридски“ доц. д-р Веселин Кожухаров. Вижте снимката на краката на Атанас Бобоков, направена днес в съда и си отговорете на въпросите: На каква цена един лекар може да плюе на авторитета и професионализма си? Значи ли нещо за някого Хипократовата клетва или всичко отдавна вече е разпродадено? Че Правителствена Болница ( УБ „Лозенец“, гр. София) е отдавна завладяна от големия дарител Делян Пеевски и прилежащата му Прокуратура, вече всички знаят. Новият въпрос, който изниква с последните „стратегически национални назначения“ е дали здравето на нацията, чрез Министерство на Здравеопазването, вече също не му принадлежи?”.