Спасителната акция на изгубилото се във Витоша момче беше трудна, защото в нея имаше само едно известно – Тодор е бил в неделя следобед на Черни връх. И от там нататък възможностите бяха на 360 градуса. Това заяви в предаването „Тази сутрин” един от участниците в акцията -началникът на Планинската спасителна служба – Отряд София, Павел Павлов.

Припомняме ви, че Тодор се изгуби в неделя следобед във Витоша, когато изкачвал Черни връх заедно с баща си. Тъй като обаче по пътеката имало много хора бащата изгубил от поглед сина си. Веднага след подадения сигнал започна операция по неговото издирване. Операцията става трудна, тъй като 21-годишният Тодор не разполага с мобилен телефон и освен това страда от аутизъм. Всичко приключва с щастлив край вчера, когато Тодор е открит в заслона Дивия бик във Витоша във видимо добро здравословно състояние.

Районът на Дивия бик във Витоша е бил обходен още в понеделник с високопроходими автомобили. Обходен е бил целият район на планината, обясни спасителят.

Той допълни, че територията е огромна. В издирването са участвали повече от 50 спасители от Отряд - София, някои повече от един ден. Участвали са високопроходими автомобили от  Автомобилна спасителна служба, полицията също се е включила с полицейски кучета, каза още Павел Павлов.

„Претърсвахме за втори път района на Кладнишка река, южните склонове на Витоша. Бяхме с високопроходим автомобил. Срещнахме братовчеда на бащата на Тодор, който твърдеше, че е обходил район, към който ние се бяхме насочили. След като поговорихме с него се оказа, че не е бил там, където си е мислел. Отидохме до мястото, обходихме го, но не го намерихме на пръв поглед, роднината извика и момчето се показа от близо до заслона. Имаме версия, че това, че момчето е чуло познат глас е спомогнало за добрия завършек на случая”, каза Милен Братанов.  

„Това беше акция с много малко известни. Беше трудно, защото районът не е малък, на места не е и много проходим пеша”, допълни Захари Димитров.

„Много бяхме щастливи, когато открихме момчето. Идва един момент, в който ние самите започваме да се притесняваме как ще се развият нещата. Не се отказваме до последно. Щяхме да продължим да го търсим, докато времето позволява. Много сме щастливи, че така се развиха нещата”, каза Милен Братанов.