Скромни и човечни. Такива са мъжете, които направиха уникална и много рискова операция. Те спасиха шофьора на провисналата на магистрала "Хемус" цистерна. На стълбата в коша бяха Кирил Дикански и Йордан Михайлов. В кабината, висяща над 128 метровата пропаст, влезе Кирил Дикански.
Ето какво разказаха за уникалната и рискова операция на автомагистрала „Хемус” двамата огнеборци, спасили живота на водача.
Кирил Дикански рискува живота си, като влезе във висящата кабина
Разкажете, как протече операцията?
- Аз се вързах с въже за стълбата, слязох по въжето до кабината, през кабината, докато стигна до човека.
Какво видяхте в кабината?
- Вътре беше хаос. Парчета от разни облицовки, легла, пердета, одеала, какво ли нямаше вътре.
А шофьорът къде беше?
- Най-отдолу беше, на долния прозорец на кабината и висеше там. На собствените си мускули се държеше. Ако се беше отпуснал, щеше да падне. Силна воля.
Имаше информация, че е бил с колан?
- Може да е бил с колан, но да се е опитал да излезе или нещо такова, защото не видях колан там.
Имаше ли опасност кабината да се откъсне?
- Да, сериозна опасност, при положение, че почти всички болтовете, които държат кабината към цистерната, бяха скъсани. На практика кабината заедно с влекача падаше долу в пропастта.
Какво направихте първо?
- Първо стъпих върху кабината леко, за да видя дали ще издържи. Залюлях се леко, видях, че ме издържа и тогава вече малко по-смело действах. Когато стигнах до човека го завързах с въже през гърдите, натегнах въжето, така че да се почувства сигурен и вече започна процесът по извличането му.
Замислихте ли се над огромната пропаст, че това може да бъде краят?
- Не. Гледах да си свърша максимално добре работата.
Вие сте спасили човешки живот, рискувайки своя собствен?
- Това ми е работата. Аз затова съм постъпил на тази служба.
Какво ви каза шофьорът?
- Нищо, беше тих. Не приказваше много, изпълняваше всички команди, които му дам, контактен.
Състоянието му какво беше?
- Доста изморен, натъртен. Вече се виждаше, че е на края на силите си, защото имаше тремор на ръцете...не беше много добре, още малко и щеше да се предаде.
Благодари ли ви?
- Благодари ми, да. Когато слязохме на магистралата от коша по стълбата, прегърнахме се само. Благодари ми и това беше.
Имаше ли вероятност цистерната да се взриви? Първоначално беше съобщено, че съдържа 30 тона газ, по-късно се оказа, че има само остатъчна газ.
- Цистерната всъщност празна гърми, течната фаза не гърми. Така, че това е бил по-опасният вариант, да е празна цистерната, но разчитах на колегите, които обливаха непрекъснато с вода, да няма искри.
Имахте ли готовност да реагирате и да изтеглите колегата ви и шофьорът, ако кабината беше поддала?
- Затова бяха осигурени с въжета. Бяхме направили система колкото се може по-бързо да ги изтеглим, защото човекът беше контактен, но не знаехме до каква степен е адекватен с движенията.
Хубаво беше, че беше стабилен психически и не създаваше проблеми, защото с този страх, който е набрал, можеше да бъде в по-лошо, шоково състояние и един вид да буйства. Тогава щеше да стане много по-сложно, но той беше психически добре. Колегата го завърза, помогнахме му да излезе, изтеглихме го нагоре.
Вие де факто изтеглихте и двамата от кабината?
- Не, реално изтеглих само пострадалия. Имах готовност, евентуално, ако нещо стане, да изтегля колегата. Затова сме двама, да се осигуряваме, независимо кой е отдолу, кой е отгоре. Двамата едновременно работим. Иначе, ако остане долу и е сам, нищо не става. Другият трябва да го осигури, ако трябва да влезе долу при него.
Благодари ни. Какво да каже? Честно да ви кажа, след това не го видях. Гледах просто да се качи при мен, да стои зад мен, той беше много изморен, да не залитне нещо и да падне.
Същевременно гледах и колегата като излезе, ако трябва да му се помогне. Но какво е направил ми е било последна грижа.
Какви качества са нужни в една подобна ситуация?
- Да си знае работата и да има доверие на колегите си...Ако нямаш страх от ситуацията, няма да мислиш правилно. Ако те е страх поне малко, мислиш и намаляваш рисковете до възможния минимум.
Малка доза страх е нужна, казвате?
Задължително. Няма човек, който не го е страх. Страхът ни държи под напрежение и, пак казвам, кара ни да мислим и да не вършим глупости.
Вижте спасяването на мъжа:
