Ивайло Шопов е спасявал десетки животи – при пожар и в планината. Доброволно е помагал, за да върне усмивката на мнозина, днес има нужда от помощ.
Той е влизал в пламъците. Носил е хора на гръб. Спасявал детски и в планината. Ивайло Шопов е пожарникар, пещерняк и спасител. Днес обаче самият той има нужда от кураж и подкрепа. Заради тежко заболяване върви по тънката линия между живота и смъртта.
„Той си е човек преди всичко. Винаги е помагал на всички. Винаги, когато има нужда. Винаги е откликвал. Дори се сещам за един случай – едно младо момиче падна по едни скали преди няколко години и му се обадиха – той отиде сам я намери. Прецени, че не може сам да я свали, защото имаше по-тежка травма и организира спасителна акция с местната пожарна и я закараха в болницата“, коментира Иво Колчаков.
От години е и доброволец в каузи, доставящи радост на хората в неравностойно положение.
„С Иво срещата ми беше преди три години, първата, и наистина тя остави един много силен отпечатък в мен. Тогава предстоеше първото посещение на деца с увреждания в пещерата Съева дупка. В последния момент изпаднахме в ситуация, че няма транспорт. Иво, без изобщо да се замисли, веднага прегърна тази идея, тази задачка да закара хората. Сред тези хора, които той трябваше да качи в колата си, имаше една жена, която от около две години не беше излизала от вкъщи поради прикованата си в количка. Иво я качи сам на гърба си, свали я до долу, целият ден прекара с тези хора“, разказа Гергана Дойчинова от Фондация „Ела и ти“.
Преди половин година Иво претърпява инцидент и се налага операция.
„След инцидента, който претърпя се върна за малко на работа въпреки болките, дори и тогава си работеше, август месец, когато бяха много пожари, дори извънредно ходи. Той си е сърцат човек, иска да помогне на всички“, заяви жена му Ася Шопова.
Операцията обаче се оказва моментът, в който той разбира, че страда от раково заболяване. Следват няколко месеца от болница в болница, от специалист на специалист.
Според диагнозата на лекарите проблемът тръгва от белия дроб с разсейки по костите и надбъбречната жлеза. Тя обаче не е категорична. Не е заведен като онкоболен, а като причина на жена му казват, че не е започнал химиотерапии.
Състоянието му в момента обаче не позволява да ги започне. Започва лъчетерапия, но след нея се влошава. Налага се и втора операция. А след нея отново лутане. „Два дни, след като го изписаха, дясната ръка се поду и като го заведохме в Трета градска болница, там казаха, че има съсиреци по цялата ръка и се опасяват, че има съсирек, който е тръгнал към белите дробове и сърцето, но тъй като няма техника, с която да направят това изследване, да видят до къде е стигнал този съсирек, от Трета градска го транспортираха във Втора градска, където също няма скенер и в момента е на поддържащо лечение, за да го вдигнат по някакъв начин", разказва съпругата му.
"Нищо не ни обясняха, казаха, че след като го изпишат, след 3 дни – в понеделник, тогава трябва да сме намерили хоспис. Свързахме се с една турска фирма, но и до там не можем да стигнем, защото в момента не е в стабилно състояние и транспортирането му е проблем. Тук ни направиха 4 изследвания хистологични, като казаха, че останалите няма смисъл да се правят, защото не се лекуват. Сега сме изпратили материала в Турция и там му правят всички пълни изследвания, на всичките хистологии, за да могат да решат и да дадат категорична диагноза, за да започне лечението“, обясни Ася.
Иво е на 42 г. Има две деца. Лечението в Турция би срувало 49 хил. лв., които семейството трябва да събере. Но за да замине, на първо място той има нужда от специалист, който да се заеме цялостно със случая му и да постави категорична диагноза. В понеделник той ще бъде изписан от поредната болница и ще остане с ръцете на съпругата си, която търси към кого да се обърне.
