Избор с предизвестен хепиенд за фаворита на мнозинството, въпреки противоречивите оценки за наследството, което добре известният медийно магистрат оставя на предишното си работно място. Това описание пасва както на процедурата, направила Иван Гешев главен прокурор, така и на предстоящото сякаш сигурно назначение на действащия Обвинител №1 Сотир Цацаров начело на антикорупционната комисия.

Както често се случва, отговорът на въпроса „Как стигнахме до тази ситуация?” изисква да се върнем години назад във времето. За да разгледаме някои сюжети, процеси и тенденции, които са ключови за върховенството на закона у нас.

20 декември 2012 г. Пловдивският съдия Сотир Цацаров е избран от Висшия съдебен съвет за главен прокурор в процедура, критикувана от опозицията в парламента и от неправителствения сектор заради привидна липса на реална конкуренция. Зад кандидатурата му застават премиерът Бойко Борисов („Най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил”) и заместникът му Цветан Цветанов („Стабилен съдия”), докато правозащитници твърдят, че ръководеният от Цацаров Окръжен съд в Пловдив последователно в наказателната си политика недопустимо е заставал на страната на полицията и прокуратурата, а не на правото в конкретните случаи.

21 декември 2012 г. Президентът Росен Плевнелиев (ГЕРБ) скоростно подписва указа за назначаване на Цацаров за главен прокурор.

Януари 2013 г. Зам.-министърът на правосъдието Пламен Георгиев е назначен за началник на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). До този момент тя е постигнала относително противоречиви резултати при солидно медийно отразени запори за милиони. Самият Георгиев по-рано е бил прокурор, разследвал данни за корупция в митниците - сюжет, свързан със скандала „Ало, Ваньо” с участието на Бойко Борисов, тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов и бизнесмена Михаил Михов – Мишо Бирата. Твърди, обаче, че този разговор не е бил обект на проверка.

Въвежда се и т.нар „гражданска конфискация”, която позволява отнемане на незаконно придобито имущество и без влязла в сила присъда.

Февруари 2013 г. ГЕРБ падат от власт след масови протести срещу високите цените на тока и лошите условия за живот в страната. Прокуратурата влиза в ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про”, като проверките така и не стигат до съда.

15 април 2013 г. Прокуратурата оповестява данни за фрапиращи нарушения при употребата на СРС по времето на кабинета "Борисов 1". Твърдението на държавното обвинение е, че за незаконното подслушване вина има и пряко Цветан Цветанов.

26 април 2013 г. В медиите изтича СРС запис, за който се твърди, че е с участието на бившия вече премиер Бойко Борисов, разследваният му бивш земеделски министър Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов, който пък е обект на дисциплинарка заради нарушения при случайното разпределение на делата. В аудиото глас, за който се твърди, че е магистратът казва на друг (забележително наподобяващ Борисов) по адрес на Цацаров: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра”.

Това е краят на магистратската кариера на Николай Кокинов.

11 май 2013 г. Прокуратурата и ГДБОП влизат в костинбродската печатница „Мултипринт” в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори. Образувано е досъдебно производство за незаконно изготвяне на бюлетини, което легитимира медийната истерия (подклаждана от финансираната от КТБ телевизия ТВ7), че се готви подправяне на резултатите от вота.

В крайна сметка нищо не е доказано в съда, но от ГЕРБ и до днес са категорични, че цялата т.нар костинбродска афера е отнела на партията достатъчно, за да се окаже след това извън властта. Управляват БСП и ДПС, а неформално кворумът в парламента се крепи от „Атака”.

17 юли 2013 г. Председателят на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси Филип Златанов е обвинен за длъжностно престъпление. Това е случаят с прословутото "тефтерче", в което се твърди, че е имало предписания от най-високо властово равнище към назначения по времето на първия мандат на ГЕРБ високопоставен държавен чиновник.

Дали твърденията на прокуратурата имат каквато и да е фактологическа основа така и няма да стане ясно - тефтерчето изчезна през 2014 г.

13 юни 2014 г. Полиция и прокурори влизат в сградата, където е централата на КТБ. Това дава началото на паника, която събаря трезора на Цветан Василев, а създава и сериозни затруднения на целия банков сектор. Василев бяга в чужбина и твърди, че държавното обвинение е обслужило конкретни бизнес и политически интереси на негови бивши партньори. Според прокуратурата и според сочени за част от гореспоменатите кръгове, банкерът е използвал парите на банката като свои лични и така е злоупотребил с доверието на вложителите. Така или иначе, ключови свързани с КТБ активи сменят собствеността си или все още се водят битки за това кой да ги притежава.

В това дело изгрява звездата на Иван Гешев.

Ноември 2015 г. В медиите се появяват нови записи, в които се споменава името на Сотир Цацаров. Аудио, за което се твърди, че са разговори на бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева със съдийката Румяна Ченалова, разкрива сложни схеми на задкулисна зависимост между бизнес, политици и магистрати. Главният прокурор, твърдят гласовете от записа, е бил под натиск от междувременно върналия се на власт Бойко Борисов да „опраска” Янева.

13 юли 2016 г. Иван Гешев е безапелационно избран за началник на спецпрокуратурата.

Ноември 2017 г. Заради скандалите в Софийския градски съд от времето на Янева и ниската натовареност на създадения по време на първия кабинет „Борисов” Специализиран наказателен съд, делата за корупция минават именно в тази структура. Тя е критикувана от неправителствения сектор за наказателна политика, която често е по-скоро на страната на обвинението, отколкото на страната на правото - твърдение, което магистратите отричат.

8 март 2018 г. Пламен Георгиев застава начело на новия антикорупционен орган КПКОНПИ. За разлика от всички предишни опити, ведомството е с изключително големи възможности за самостоятелни действия по линия на държавната репресия срещу корупцията и конфликта на интереси. В звеното влиза и Комисията за предотвратяване на конфликта на интереси, някога оглавявана от Филип Златанов.

Докато критиците се опасяват, че се създава орган с правомощията на ДС, Георгиев обещава пред медиите, че скоро ще има заловени от него и подчинените му.

30 март 2018 г. По време на бизнес форум шефът на „Овергаз” Сашо Дончев споменава, че е бил обект на натиск от страна на Сотир Цацаров. Това станало на неформална среща в ЦУМ, организирана от едрия бизнесмен и партиен функционер от БСП Георги Гергов. Причина били телевизия Би Ай Ти и партия „Да, България” (и двете – критични към действията на прокуратурата), като Дончев отрекъл да има общо с тях.

Т.нар „ЦУМ-гейт” не доведе до официално обяснение от страна на Цацаров, както и до последици за него.

17 април 2018 г. Публичният дебют на КПКОНПИ – антикорупционната комисия участва в зрелищната акция по задържането на кмета на „Младост” Десислава Иванчева. В автомобила ѝ са открити белязани пари, за които се твърди, че е поискала от строителен предприемач. След изпълнен с разнообразни скандали процес Иванчева беше осъдена от спецсъда на 20 години затвор – за поискан, а не за взет подкуп. Делото все още не е приключило окончателно, като Иванчева, която твърди, че прокуратурата изпълнява политическа и икономическа поръчка, даже получи сериозна подкрепа като независим кандидат на евровота.

20 декември 2018 г. С промяна на Закона за противодействие на корупцията по инициатива на Данаил Кирилов (ГЕРБ) признаването на невиновност от съда отпада като пречка за отнемане на незаконно придобито имущество.

27 април 2019 г. В пика на скандала „Апартамент гейт” с евтините жилища на властта става ясно, че и с терасата на апартамента на Пламен Георгиев има проблем – в декларацията на антикорупционния шеф липсват 186 квадратни метра, на които има и сауна. Той обявява случая за политическа атака заради действията на КПКОНПИ, но в крайна сметка е посъветван от премиера Бойко Борисов (вече в трети мандат) да излезе в отпуск.

31 юли 2019 г. Пламен Георгиев се оттегля от поста си на началник на КПКОНПИ.

14 август 2019 г. Изненадващо, правителството одобрява Пламен Георгиев за консул във Валенсия. Назначението става факт, въпреки съмненията в езиковата компетентност на магистрата. Незаконните постройки на терасата му междувременно са съборени.

24 октомври 2019 г. По време на изслушването на единствения кандидат за главен прокурор – Иван Гешев, опозицията във Висшия съдебен съвет заговаря за политическа намеса в процедурата. Сотир Цацаров на свой ред намеква за точно такова вмешателство при избирането на неформалния лидер на малцинството във ВСС – шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов: „Ще минат още два месеца, ще си изляза и аз (от съдебния съвет). Така никой няма да знае какво се е случило тук вътре и в две други сгради (при процедурата за Панов). Аз го знам, но няма да го кажа”.

Президентът Румен Радев връща избора с мотива, че не е имало реално състезание.

14 ноември 2019 г. Мнозинството във ВСС формално прегласува Иван Гешев за главен прокурор. Междувременно, в медиите се появяват информации, според които се бърза с процедурата, за да може Сотир Цацаров да застане начело на овакантения шефски пост в КПКОНПИ.

19 ноември 2019 г. ГЕРБ и „Обединени патриоти” заедно номинират Сотир Цацаров за началник на антикорупционната комисия. На въпрос на bTV дали са обсъждали с магистрата твърдението му, че при избора на Лозан Панов роля са имали „две други сгради”, управляващите отказват да дадат конкретен отговор и брифингът в Народното събрание е бързо прекратен.