Поглед към демографската картина на страната. София и Сливен са градовете с най-висока раждаемост у нас, а 60% от родените през миналата година деца са извънбрачни. Това показват допълнителните данни от Националното преброяване.
Положителна тенденция по брой раждания освен в София и Сливен, има и в Пловдив и Ямбол. Най-ниска е раждаемостта в градовете Габрово, Смолян и Видин.
И още от данните на Националната статистика.
Високообразованите жени по-късно стават майки и раждат по-малко деца. Семейният модел с едно дете става доминиращ. През изследвания период средната възраст на раждане на първо дете достига 27 години, а при всички раждания – 29 години.
„Преброяването на населението е основният източник за изследване на социалните различия, в това число етнически и образователни различия, икономическа активност, семеен статус и населено място. Сред жените с ромски произход и сред жените с ниско образование все още доминира в този период, 2021 г., моделът на ранната и многодетната раждаемост. При високообразованите жени в България се наблюдава по-късен преход към родителство“, съобщи доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН.
В София хората над 30 години и с висше образование решават да имат повече от едно дете. Тоня е майка на три. Едновременно е домакиня, съпруга и работи.
„Не е задължително човек да има много пари, за да гледа много деца, но със сигурност са улеснение. В големия град е много по-трудно да гледаш деца, повече от едно, ако нямаш финансова стабилност“, каза Тоня Благоева.
В големия град обаче не липсват изпитания - като липсата на места в ясли и детски градини.
„Особено с първото дете го изпитахме този проблем. Много трудно влезе в ясла, за да им точка, после да му помогне за градина, междувременно аз работех в корпоративния сектор“, допълни Тоня Благоева.
На 250 км от столицата – във Видин места в детските градини има, но децата са малко. Пламен обаче е останал и отглежда две деца.
Въпреки икономическите трудности, Пламен създава малък семеен бизнес.
„Така че горе-долу се справяме, но е много тежко положението, защото като са останали възрастни хора, те с малките си пенсии няма как да си позволяват някакви неща“, каза Пламен Петров.
На Северозапад е най-висок процентът на хора в работоспособна възраст, които напускат родните си места.
„Най-нисък е в столицата – около 10%, а във Видин отива над 30%. И Смолян отива над 30%, тоест имаме области, в които близо една трета от работоспособното население изчезва“, отбеляза Петър Ганев от ИПИ.
Заради демографията, пандемията и миграцията градовете продължават да губят от населението си, констатират експертите.
