Здравната реформа влезе във фокуса на вниманието на социалните партньори. Първото за годината заседание на тристранния съвет не постигна единодушие по темата. Справка на приходната агенция пък показа, че идеите на здравния министър не са мотивирали българите да станат по-изрядни в плащането на здравни вноски.

Повечето сидикални и работодателски организации подкрепиха реформата по принцип, но я подложаха на критика. Всъщност дебатите преминаха в отсъствието на министър Петър Москов. Реформата защитаваше неговият заместник, а тя пък вече е приета на първо четене от депутатите в здравната комисия.

Неосигурените ще имат право само на спешна помощ - като Теменужка Йорданова от Роман. Тя дължи вноски за 2012 г. и 2013 г. Парите не са много, но тя не разполага с тях. „Откъде да ги взема, без работа, когато съм на работа - минималната заплата, като съм без работа – откъде?” пита жената.

Според анализ на приходната агенция българите, които не могат да си плащат вноските, са малко над 460 000 души, а тези, които могат, но не искат - 250 000 души. За да възстановят правата си, ще трябва да платят всичко дължимо за 15 години.

В софийската болница Свети „Иван Рилски” се лекува Генчо Данабашев - здравноосигурен. Платил е близо 2 000 лв. за гел, който НЗОК не поема. „Не знам дали е редно. На чичо Методи със сигурност му е трудно да събере пари да си плати имплантите, така че на него ще му се отрази много”, посочва пациентът.

Методи Борисов е пенсионер. Пари за имплантите събира цялото му семейство. „Четири болтчета и две прави железца - 5 350 лв.”, обобщава той. Вноски на пенсионерите като Методи плаща държавата.

На заседанието на тристранния съвет отново беше повдигнат въпросът кои хора се освобождават от вноски. „Не може моят служител или служителят на колегата да си плаща осигуровките, а държавният служител, чиито доходи не са по-ниски, да не плаща”, подчерта председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

Здравноосигурените ще ползват медицински услуги, разделени в два пакета - основен и допълнителен. „Тях никой не е виждал. Обещава ни се, че ще ги видим през юни, но не знаем какво е съдържанието им”, посочи д-р Иван Кокалов от КНСБ.

На заседанието се постави под въпрос и дали Касата трябва да проучва удовлетворението на пациентите. Синдикати и работодатели се изказаха против включването на още двама представители на държавата в Надзорния съвет на касата, защото това би довело до пълно одържавяване на институцията.

На съвета стана ясно също, че държавата разполага само с 550 млн. лв. във фискалния резерв. Така финансовият министър аргументира намерението на ГЕРБ за тегленето на нов външен дълг от 16 млрд. лв.

Въпреки това ще има Великденски добавки за пенсионерите - размерът им ще се определи от размера на пенсията и може да не стигнат за всички.