Социалната система сама да идентифицира уязвимите граждани, без те да се лутат между институциите. Това е една от целите, които си поставя социалното министерство, за да има по-добра подкрепа за уязвимите групи при изработването на Кодекс за социална подкрепа. Бъдещият кодекс бе обсъден от експерти в Министерския съвет.
Десетки закони и разпоредби гарантират правата на уязвимите хора, а това създава объркване и затруднения за получаващите помощ, отчетоха от социалното министерство.
Така, въпреки че броят на хората, които получават услуги, расте, те остават неудовлетворени. Затова експертите препоръчват да има служебен обмен на данни.
„Кой закон се прилага за мен, кой отговаря за мен като институция, после се пита какви документи да събера – за човека това е объркване, необходимост сам да разбира системата. Като държавата има инфо за човека, да я ползвам, а не гражданинът да е куриер между институциите“, казва Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика.
„Не само е важен размерът на помощта, а и доколко тя съответства на икономическите възможности. Подкрепата да е достатъчна, за да има защитни функции, но системата да създава условия човек да се върне към самостоятелност“, казва Гълъб Донев, министър на финансите.
„Да не забравяме, че трябва да увеличаваме разходите за пицата/пая – това, което отива за социална защита“, коментира Пламен Димитров, президент на КНСБ.
„Възможности за злоупотреба – да се ограничава това, необичайна концентрация на определени диагнози, контрол към местата с по-висок риск“, казва Мария Минчева от БСК.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google





















