Прокуратурата вече разследва престъпления по случая с изоставените коне, които бедстват в Осоговската планина. Започнато е досъдебно производство за причиняване на смъртта на животни, като е проявена особена жестокост, обясни пред bTV говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.
Разследваме и евентуална злоупотреба с евросредства, отбеляза тя. Вече е изискана информация от Държавен фонд „Земеделие” как са разходвани средства и доколко субсидията, която собственикът на стадото коне Петър Пищалов е получавал, е използвана по предназначение, за да се грижи за животните, допълни Арнаудова.
От думите на началника на отдел във фонд „Земеделие” Янислав Янчев в „Тази сутрин” по bTV стана ясно, че от 2013 г. досега Пищалов е получил около 35 000 лв. евросубсидии за животните. Отделно е вземал средства и за пасищата.
Изискана е и информация от фонд „Земеделие” дали са правени проверки на Пищалов. Според данните, с които разполагаме, животните очевидно са били оставени да гладуват и за тях не са били полагани грижи, категорична беше Румяна Арнаудова.
Възможно е да има повече от един извършител, затова не конкретизираме към този момент кои са лицата, на които ще бъде повдигнато обвинение. Събират се доказателства, каза Арнаудова по повод информацията, че някой друг стои зад Петър Пищалов.
Днес собственикът на конете беше призован на разпит в полицията в Кюстендил, но не се яви. Вчера пред bTV той отрече да е бил безотговорен при отглеждането им.
Пищалов вече е неоткриваем, дори профилът му във „Фейсбук” е изтрит.
Собственикът на конете има регистрирани 2 животновъдни обекта – в с. Буново и в с. Гърбево, Кюстендилска област, обясни в предаването „Тази сутрин” по bTV Янислав Янчев, началник отдел във фонд „Земеделие”.
От 2009 г. Пищалов е кандидат по схемите и мерките по директни плащания, а от 2013 г. конкретно заявява за подпомагане и коне. До този момент за въпросните каракачански коне по едната мярка, по която е кандидатствал по старата Програма за развитие на селските райони, е получил общо около 17 000 лв. След това от 2015 г. започва да кандидатства с други животни, пак от същата порода, и по нова мярка, по която за 2 г. също е получил 17 700 лв., каза още Янчев. Пищалов е вземал субсидии и за пасищата.
От страна на фонд „Земеделие” последната проверка на Пищалов е по заявлението за 2016 г. За 2017 г. собственикът на конете не е попаднал в графата „рискови”, а през 2016 г. проверката е установила дребни нередности, за които той получава санкция.
По думите на Янчев Пищалов би следвало да отглежда тези животни, като не намалява техния брой. По новата мярка той е заявил 51 животни, които има ангажимент да ги отглежда в продължение на 5 г., за да запазва породата. Когато намали броя, има предвидени санкции и най-тежката от тях е да върне получитените до момента средства, каза представителят на фонд „Земеделие”.
Ние не можем да контролираме всички 120 000 стопани в цялата страна всяка година физически, призна той и допълни, че освен ДФЗ ангажирани с контрола са и редица други институции.
Управителят на конна база Веселин Герджиков определи като недопустимо оставянето на конете на произвола на съдбата. „Дори и тези коне да са каракачански, те не могат изцяло да изкарат зимата в такива условия. Пасищни животни са и са по-адаптивни, но това не означава, че можем да ги зарежем дори за месец, не за три, както е в случая. Животните трябва да имат постоянно наблюдение, за да се следи тяхното състояние”, категоричен беше той.
Експерти от Българската агенция по безопасност на храните вчера са посетили животновъдните обекти в с. Буново, собственост на Пищалов и неговите фирми, където са установили умряла крава. По думите на д-р Емил Гъгнев от БАБХ – Кюстендил общото здравословно състояние на животните видимо е било задоволително.
„Тъй като собственикът не присъстваше в животновъдните обекти, в негово отсъствие не можехме да извършим по-задълбочени проверки. Днес е осигурен екип, който има готовност да влезе в обекта и да започне проверки, при условие че собственикът присъства”, допълни д-р Гъгнев.
В Осоговската планина Петър Пищалов няма регистриран животновъден обект. Няма разрешение за придвижването на конете от Буново до планината, каза още той.
Д-р Гъгнев обясни, че не са получавали сигнал от собственика за загубени или бедстващи коне. Нямало и сигнали от полицията, прокуратурата или граждани.
Днес спасители, доброволци и експерти се надяват да успеят да достигнат до конете, тъй като метеорологичните условия са малко по-добри от вчерашните – има мъгла, но няма снеговалеж. След призивите за помощ се отзовават много хора, които са се ангажирали да докарат сено за конете.
Те е трябвало да се отглеждат във ферма, около която се виждат животински скелети. Ловци разказват, че Пищалов не полага грижи за конете, кравите и овцете си.
