Сградата на Националната библиотека в София е в окаяно състояние години наред. Тя е знакова за столицата, проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук, предаде БГНЕС.
Проблемите започват отдавна, още преди 2016 г., когато служители на библиотеката алармират, че е необходим спешен ремонт на покрива. Тогава, след поредния дъжд, най-силно пострадали са хранилищата с музикалните и периодичните издания. Книгите започват да мухлясват и да се разпадат.
През 2019 г. започва така дългоочакваният ремонт на покривното пространство. От построяването на сградата през 50-те години на миналия век до 2019 г. основен ремонт не е бил извършван никога. Ремонтът включва подмяна на всички настилки, на оберлихтите и на компрометираните корнизи, които още през 2018 г. създават сериозни проблеми с откъртване на части от тях. От фирмата-изпълнител тогава гарантират, че ремонтът ще издържи десетилетия. Стойността му през 2019 г. е 788 000 лева. През 2020 г. с нова поръчка започва ремонт на фасадите откъм вътрешния двор за 1.6 млн. лв. без ДДС.
Стига се и до 2026 г., а в сградата на Националната библиотека отново има течове и разрушения. Служителите поставят саксии с цветя и кошчета, за да спират водата. Проблемът е сериозен — книгите се повреждат, а от библиотеката многократно информират Министерството на културата, което ги подкрепя, но към момента няма трайно решение.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (позната също като Народната библиотека) в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната.
Библиотеката се намира в центъра на столицата, до централната сграда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Тя е депозитна институция за всички документи, публикувани в България. Притежава монографии, периодични издания и други документи на различни езици, издадени в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява над 8 500 000 единици. Библиотеката издава списание „Библиотека“, специализирано в областта на библиотечната теория и практика.
История
Първата сграда на библиотеката, намираща се на улица „Георги Раковски“, е построена през 1910 г., но е унищожена при англо-американските бомбардировки над София през 1944 г.
По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов за учредяване на българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение под името Българска народна библиотека. През 1900 г. за нуждите ѝ е закупена сграда на ул. „Георги Раковски“ № 131. През 1924 г. към нея е присъединен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките над София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, а фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със средства от целеви държавен заем, сключен през 1946 г., и е открита на 16 декември 1953 г.
Преименувания
През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ е преименувана на Народна библиотека „Кирил и Методий“. След 10 ноември 1989 г. към името е добавено „св. св.“, тъй като братята Кирил и Методий са канонизирани за светци.
На 11 август 1994 г. библиотеката е обявена за културен институт с национално значение. През 1999 г. е приет Законът за закрила на културата, по смисъла на който тя също е определена като институт с национално значение.
С § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г., Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
