Думите на уволнения от Висшия съдебен съвет (ВСС) Камен Ситнилски, че прокуратурата е „овладяна” след „настъпление на неидентифицирани елементи”, бяха наречени „теория на конспирацията” от председателя на етичната комисия на Съвета Ясен Тодоров.

Подобни действия били „една защитна реакция на определен кръг хора, които доста дълго време са работили в една прокуратура по съветски образец и я имат за полуфеодално имение, в което съвсем до скоро, за да се купи едно руло тоалетна хартия или една химикалка, трябва да има подпис на зам.-главния прокурор”.

В „Тази сутрин” той изтъкна три групи конкретни твърдения, които силно изопачават действителността.

Според него Ситнилски се опитвал да заблуди обществеността, че ВСС не е спазил процедурата при неговото отстраняване. „Едната процедура е по налагане на дисциплинарно наказание, другата по предсрочно прекратяване мандата на член на ВСС. Ние бяхме в първата процедура, която е записана е глава 16 от Закона за съдебната власт. За уволнение на магистрат или член на ВСС е необходимо мнозинство от повече от половината членове на състава на ВСС, т. е. 13 гласа”, обясни Тодоров.

При отстраняването на прокурора в началото на март 16 от членовете на ВСС гласуваха „за”, а според него са необходими 17 гласа. Решението бе прегласувано и показа същия резултат, което постави съмнение върху обективността му. Тодоров обясни, че второто гласуване е било наложено по технически причини – един от членовете се объркал. При втория опит обаче резултатът беше същият, което председателят на етичната комисия не успя да обясни, но заяви, че 17 гласа „за” не са нужни.

Той отрече дисциплинарното производство срещу Ситнилски да е образувано след четене на Специални разузнавателни средства (СРС), а след „достатъчно скандални” публикации в медии, които по-късно се потвърдили.

Следващата група от неверни твърдения Тодоров обобщи около допуска до класифицирана информация на двама членове на ВСС, които според Ситнилски нямали това право. „Конституционният съд е отменил една наредба, която задължаваше членовете на ВСС задължително да минат през процедура за достъп до класифицирана информация. Тя не е задължителна, но имат право. Не е много приятна тази процедура – доста дълбоко се навлиза в личното пространство – банкови сметки, пада данъчната тайна, слушат му се разговорите. Това не е свързан с конкретния казус „Ситнилски”. Аз съм обещал от трибуната на НС, че ще поискам такова разрешение. Още през декември 2012 съм започнал постъпки”, каза Тодоров.

Третата група изопачени твърдения били тези за зам.-главния прокурор Ася Петрова, която се оплака за телефонен разговор със Ситнилски, в които той се държал непристойно. Вчера прокурорът обясни „повишения тон” към нея с нарушаване на принципи – тя докладвала на вътрешния министър Цветан Цветанов, а не на по-висшестоящ прокурор. Според Тодоров, Ситнилкси е говори за делото по убийството на шофьора на Петрова, докато конкретно ставало въпрос за делото „Килърите”. „Всичко казано от Ася Петрова беше потвърдено от още трима свидетели. Това, което той твърдеше, не се потвърди”, каза Тодоров.