Шествие в защита на правата на жените се провежда в центъра на София. То се организира за пета поредна година от неправителствени организации, които се борят с дискриминацията.

Шествието минава по централните софийски улици, през парламента, Орлов мост, като крайната му точка е Министерство на правосъдието. Участниците се събраха на пл. "Независимост", където държат речи в посока промяна на законодателството, така че да бъдат защитени правата на жените. 

Снимка: Ладислав Цветков

Тази година мотото е "Винаги на първа линия!". Как ефективно може да бъдат защитени правата на жените в 21 век и кои са първите български суфражетки?

Снимка: Ладислав Цветков

Социалните последствия от пандемията предизвикаха Зонта клуб „Св. София“  да предложи платформа с онлайн консултации за реално равноправие на жените.

 „Жени, които работят на смени, за разлика от мъжете, не могат да ползват нощни смени, избягват празничните дни и на финала заплащането им е различно от мъжете“, заяви Росина Тодорова, от Зонта клуб Св. "София".

Снимка: Ладислав Цветков

Към платформата се включват широк кръг специалисти, за да търсят  решения на проблемите за жените от 21-ви век.

Още в края на 19-ти век у нас българките вземат в свои ръце защитата на  основните си човешки права. През 1884 г. три жени от Русе заявяват, че искат да гласуват.

Снимка: Ладислав Цветков

„Разбира се, не е изпълнено тяхното желание, те не са допуснати да гласуват, но това са всъщност първите суфражетки в България, още повече, че през 1884 г. почти по същото време се появява и това движение в Западна Европа, и най-вероятно това са жени, които са били учили в чужбина“, обясни историкът д-р Веселина Антонова.

Жените по онова време се намират в странна ситуация – никой не им е забранил да гласуват, но нямат и разрешение. В Търновската конституция няма забрана представителките на другия пол да пускат бюлетини.

Снимка: Ладислав Цветков

„Така че нашите жени от 1884 г. не нарушават закона и Конституцията на България, просто заявяват своята гражданска позиция“, допълни д-р Веселина Антонова.

От 15 януари 1938 г. могат да гласуват омъжените българки. Историците все още търсят имената на трите русенки, първи дръзнали, макар и без успех, да упражнят конституционното си право на глас.

Снимка: Ладислав Цветков

И една добра новина от Брюксел. Равното заплащането на мъжете и жените ще бъде гарантирано, според директива, която подготвя Европейската комисия.

Еднакво заплащане за еднаква работа е един от водещите принципи на Съюза.