Средно шестима души се борят за едно работно място у нас. Това показват последните данни на Агенцията по заетостта.

Борбата за работни места е различна в отделните региони. В градове като София, Добрич и Бургас – за една позиция има двама или трима желаещи.

На другия полюс са райони като Ловеч, където за едно място се конкурират 16.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Надпреварата за свободни позиции е силна и във Видин, Хасково, Сливен, Търговище, Разград, Монтана и Хасково.

В бюрото по труда в Монтана, един от регионите с най-силна конкуренция за работно място, се търсят от детегледачи и товарачи, до електрозаварчици и банкови консултанти.

Работа има и в сферата на готварството.

Точно в нея допреди седмица са били Вероника и Аксиан. Разделили се с досегашния си работодател заради условията в обекта му.

„В Швейцария сме работили, в Германия доста време изкарахме. Прибрахме се в България, искаме да сме си тук. Младите хора, докато са в чужбина, те мислят тук за родината и искат да се приберат“, обясни Аксиан Жоров.

Според Асоциацията на индустриалния капитал по-високата безработица и по-голямата конкуренция за вакантна позиция в конкретни региони се дължи на липсата на инвестиции, с които се разкриват и работни места.

Държавната политика не работи достатъчно, за да привлича бизнеса в определени региони.

„Държавна помощ, само ако осъществите инвестицията във Видин или в Монтана, по този начин държавата чрез стимула, който дава на инвеститорите, би могла да ги насочва към региони с по-висока безработица“, каза Добрин Иванов от АИКБ.

Липсата на развита инфраструктура на север прави трудна трудовата мобилност.

„В Южна България инфраструктурата е трайно по-добра, има доста по-голяма трудова мобилност, намиране на работи места на 50-100 км от мястото, на което хората живеят. На север това е доста по-трудно, тъй като хората са по-малко мобилни“, допълни икономистът Андриан Николов от Института за пазарна икономика.

Лошите пътища отказват и инвеститори. А и местните власти се фокусират повече към привличането на европейски средства, отколкото към частни инвеститори, което също оказва влияние.