Единственият магазин в село Мало Пещене затворил преди година и оттогава 60-те жители се оправят кой както може. Мнозина, като пенсионерката Райна Младенова, разчитат на кметицата, когато ходи до Враца по работа или по лични дела, да напазарува за съселяните си.
„Със сухите неща за закуска съм доста зле и един килограм кайма”, дава поръчката си Райна Младенова от с.Мало Пещене.
„Да ви кажа честно, половината ми багажник е пълен с продукти за Мало Пещене в неделя, когато се прибирам”, казва кметският наместник Веска Младенова.
Хляб в селото все пак се доставя три пъти в седмицата и хората купуват направо от автомобила. „Как живееме, всеки затворен в двора си, има си стока, гледа си, една вафла нема откъде да си купиш”, описва ситуцията в селото Тодор Стоянов.
Засега обаче опитите на кметицата да предостави помещение от закритото училище за магазин удрят на камък. „Все още не може да се намери акта, с който училището е прехвърлено към Община Враца”, каза тя.
И тъй като друг общински имот тук няма, кандидатите търговци един по един се изпаряват. А селцето, което е на 20-ина километра от града, все повече се обезверява.
„Хората направо са обречени, все едно, че живеем в първобитно-общинния строй, това е положението”, оплаква се Росица Стоянова.
