След самолетната катастрофа в Северна Македония bTV се срещна с пилот на самолет „Чесна”, подобен на разбилата се машина.
Мирослав Хинков преди време стана популярен с това, че излетя от столичното летище без проверка на пътниците му. Разликата между неговия самолет и машината, която се разби в Северна Македония, е в това, че самолетът на Хинков е двуместен.
Оборудването на борда вероятно е максимално близо до това на разбилата се машина. Макар по години катастрофиралият да е по-стар, той е разполагал с метеорадар, антиобледелителна система и с автопилот, за който се предполага, че е бил включен. Общото между двата самолета е, че са от типа горноплощник, тоест крилата на летателния апарат са разположени на нивото на тавана.
Мирослав Хинков, който пилотира от 13 години, каза, че не познава загиналото семейство, виждал е само пилота 1-2 пъти.
„Не искам да спекулирам какви са конкретните причини за инцидента.Никой не ги знае и е много трудно да се каже. Но по принцип мога да кажа какви евентуално са причините, които в авиацията довеждат до подобни неща – първо са техническите, ако стане повреда в самолета, второто са метеорологичните условия, които нито един или определен тип самолет не може да преодолее, и третото е преценката на пилота, да попадне в условия, които самолетът и той с неговия опит не може да преодолее”, каза Хинков.
Максималното тегло на самолетите „Чесна”, като този, който падна в Северна Македония, е 1800 килограма. В тях обикновено могат да летят между 4 и 6 души. Самолетите достигат височина на полета малко над 7000 метра.
Метеорологичните условия оказват влияние на самолетите, особено на по-леките, каквито са „Чесна”, макар че авиационните метеоролози коментират, че рядко само времето може да бъде причина за катастрофа.
Върхът Солунска глава, или по-известен сред планинарите като Пъпа на Македония, се намира на около 30 км южно от Скопие. Висок е над 2540 м.
Времето там се променя много бързо, а вчера прогнозата е била за купесто-дъждовна облачност, която е предпоставка за силни пориви на вятъра и турбуленция.
В българския регистър няма вписани самолети от конкретния вид, съобщиха от транспортното министерство. Няма пречка обаче подобни самолети да се регистрират в друга държава, но да се стопанисват и ползват у нас.
