Сърбия започва връщането на българските земи в пограничните райони. Нов закон дава право на наследниците на изселниците след Първата и Втората световна война да вземат обратно родните места на предците си.
След Първата световна война хиляди декари български земи остават в територията на Сърбия. Оттогава до днес десетки българи безуспешно се опитват да върнат земите си. Повече от 30 000 наследници, родени и отраснали в цяла България, имат ливади, ниви, гори и дори рухнали къщи в Сърбия.
„Става дума за територия по цялата дължина на границата - най-тясното пространство е 7 километра във вътрешността, а най-широкото 14 км,” обясни за bTV Драголюб Нотев от Партията на българите в Сърбия
В селата от българската страна на границата десетки българи имат роднини в Сръбско. Тъстът и тъщата на Милко Некош са от Цариброд. Той си спомня, че те винаги говорели с носталгия за земите и роднините си от другата страна на границата.
Според Милко Нешков от село Калотина, връщането на земите е изгодно и за двете страни.
Всеки българин с потекло от граничните райони може да поиска земите си като предостави данни за предишния собственик, каква е наследствената им връзка и какво точно е имуществото. Главният секретар на община Димитровград Гайомир Джорджевич увери, че местните власти ще помогнат на всеки, който иска да попълни такива документи.
Оказва се обаче, че и много сърби имат земи на българска територия - като Младен Владимиров, който е оставил зад граница 5000 овощна градина. „Имам 60 круши и чешма - това е едно природно богатство, което трябва да се използва,” сподели той пред bTV.
Сърбите, които имат земи на територията на България, се надяват нашата страна да последва примера на сръбската и също да върне земите им.
