Обявената публична среща очи в очи между министърът на икономиката Кирил Петков и представителите на осемте фирми, получили големи кредити от Българската банка за развитие не се състоя.

Шест от големите кредитополучатели са изпратили писмени отговори на въпросите на министъра. Две – „Благоевград БТ“ и „Транспект“ АД, не са отговорили. Това съобщи самият Кирил Петков на брифинг в неговото ведомство.

„Някои от фирмите се извиняват, че не могат да присъстват на срещата, а други обясняват какво е било целевото използване на техните кредити“, каза Петков.

„Всичките шест поне, което е добрата новина, заявяват, че си плащат заемите и нямат забавяне. Като принципал съм много щастлив, въпреки че имам критики за начина, по който банката е давала кредит на големи компании вместо на малкия и средния бизнес, поне на база тези писма кредитите се обслужват“, каза Петков.

По-късно обаче министърът отбеляза, че не знае каква е лихвата и обезпеченията по тези отпуснати заеми.

Министърът съобщи, че ведомството му е отворено към сигнали от малки и средни предприятия, на които им е отказан кредит от ББР. За пример той прочете писмо от компания, която се оплаква, че нейните представители са чакали два месеца за среща в трезора и са останали с впечатление, че банката отпуска заеми само на определение фирми.

Всички сигнали за кредити, които са били целесъобразни, но отказани, ще бъдат проверени. "Ако има хора, които са недоволни от начина, по който са се отнесли към тях, министерството е отворено за проверки", допълни министърът.

 

"От днес уставът, предложен за БНБ е, че повече кредити над 5 милиона от ББР не могат да се дават", каза Петков.

На въпрос дали ще направи публично изслушване и на членовете на Управителния съвет на ББР, министърът заяви, че вече се е срещал с тях и "това също е много важен разговор", но "като принципал хората, които отговарят пред него са надзора".

Към УС "също ще имам въпроси, но тези въпроси ще са оперативни, на база на информация, която Одитния комитет, който вече работи в ББР, ще сподели. Пак казвам, че Законът за банковата тайна ни забранява да навлизаме в детайли за конкретни фирми и позиции, но в обобщени варианти, ние имаме възможността да анализираме данните и за тези данни ще бъдат запитани много конкретно управителите", каза Петков.

 

Що се отнася до единствената фирма кредитополучател, която потвърди участие в срещата този петък - Параходство БМФ АД, министър Петков заяви, че са изпратили най-подробно обяснение за какво са използвали отпуснатия кредит.

В писмото си до министър Петков, с което bTV разполага, от Параходство БМФ отбелязват, че всичките им кредити от ББР са обезпечени  с имущество, обслужвани и отпуснатите пари са използвани целенасочено „в едно основно направление, а именно закупуване на кораби. В зависимост от проектите, средства са били отпускани както за директна покупка на кораби, така и за осигуряване на средства по вноски за ново строителство на плавателни съдове“.

„Българска банка за развитие“ АД не е отпускала грантово финансиране на Дружеството, поради което не считаме, че това е засегнало нито малките и средните предприятия, нито данъкоплатците. Дори напротив – чрез осигуряването на финансиране на Параходство БМФ АД е осигурена и ниша за съществуване и развитие на редица малки и средни предприятия, с които Дружеството е установило трайни и дългосрочни бизнес отношения във връзка с кораборемонтни дейности, сервиз, доставки и др. При това всички ремонти на корабите се извършват изцяло, единствено и само в България. За периода на сътрудничеството му с ББР АД, Параходство БМФ АД е платило на банката над 21 млн. лева лихви, такси и комисиони, които вероятно са били използвани в допълнение на ресурса за подпомагане на малки и средни предприятия“, се казва в писмото. 

Целия текст на писмото на БМФ до министър Кирил Петков може да видите тук: