Обявената публична среща очи в очи между министърът на икономиката Кирил Петков и представителите на осемте фирми, получили големи кредити от Българската банка за развитие не се състоя.
Шест от големите кредитополучатели са изпратили писмени отговори на въпросите на министъра. Две – „Благоевград БТ“ и „Транспект“ АД, не са отговорили. Това съобщи самият Кирил Петков на брифинг в неговото ведомство.
„Някои от фирмите се извиняват, че не могат да присъстват на срещата, а други обясняват какво е било целевото използване на техните кредити“, каза Петков.
„Всичките шест поне, което е добрата новина, заявяват, че си плащат заемите и нямат забавяне. Като принципал съм много щастлив, въпреки че имам критики за начина, по който банката е давала кредит на големи компании вместо на малкия и средния бизнес, поне на база тези писма кредитите се обслужват“, каза Петков.
По-късно обаче министърът отбеляза, че не знае каква е лихвата и обезпеченията по тези отпуснати заеми.
Министърът съобщи, че ведомството му е отворено към сигнали от малки и средни предприятия, на които им е отказан кредит от ББР. За пример той прочете писмо от компания, която се оплаква, че нейните представители са чакали два месеца за среща в трезора и са останали с впечатление, че банката отпуска заеми само на определение фирми.
Всички сигнали за кредити, които са били целесъобразни, но отказани, ще бъдат проверени. "Ако има хора, които са недоволни от начина, по който са се отнесли към тях, министерството е отворено за проверки", допълни министърът.
"От днес уставът, предложен за БНБ е, че повече кредити над 5 милиона от ББР не могат да се дават", каза Петков.
На въпрос дали ще направи публично изслушване и на членовете на Управителния съвет на ББР, министърът заяви, че вече се е срещал с тях и "това също е много важен разговор", но "като принципал хората, които отговарят пред него са надзора".
Към УС "също ще имам въпроси, но тези въпроси ще са оперативни, на база на информация, която Одитния комитет, който вече работи в ББР, ще сподели. Пак казвам, че Законът за банковата тайна ни забранява да навлизаме в детайли за конкретни фирми и позиции, но в обобщени варианти, ние имаме възможността да анализираме данните и за тези данни ще бъдат запитани много конкретно управителите", каза Петков.
