Необходим е разумен срок, от поне няколко месеца, в който да се обсъди проектът за нов Наказателен кодекс. Това заяви пред БТА съдия Весислава Иванова от Съюза на съдиите в
България, посочвайки, че появилите се коментари на новите текстове отчетливо показва как никой не е готов да го коментира в цялост.

„Следва да се отбележи, че този проект е продукт от дейността на няколко правителства. В него са участвали работни групи в различен персонален състав в период от четири години. Според мен дори участващите в тях нямат готовност на този етап да проследят съответствието между залегналото в проекта и постигнатото съгласие по определени положения в хода на дейността на работните групи”, смята Иванова.

На въпрос дали е възможно намаляването на наказателната репресия за сметка на по-голям обхват от престъпления, експертът поясни, че не е ясно дали проектът за нов НК постига подобна цел. „Както подчертах, необходимо е разумно време, в което проектът да бъде анализиран и подложен на дебатиране и в професионалните среди, и в обществото. Професионалните организации разбираемо не са излезли с позиция, защото срокът от три седмици, предоставен от Министерството на правосъдието, при това, считано от 21 декември миналата година, е крайно недостатъчен и се има предвид, че на 15 януари предстои внасянето в МС”, посочи съдията.

Според нея целият проект не е за подценяване, „защото заявката, че бил съобразен със становищата на всички заинтересовани ведомства, експерти и пр., вече бе подложена на сериозно съмнение, доколкото някои от участниците заявиха, че в проекта са възприети текстове, които са били отхвърлени от работните групи”.

Иванова допълни още, че според нея наказанието "доживотен затвор без право на замяна" е жестоко и крайно нехуманно, поради което и би следвало да отпадне от системата на наказанията. „Такава санкция отрича по условие идеята, че наказанието може да поправи и превъзпита осъдения и завинаги отнема надеждата му за това. Доживотният затвор е достатъчно ефективна гаранция, че непревъзпиталият се деец няма да представлява опасност за обществото, доколкото, ако не е дал доказателства за своето поправяне, няма да са налице основания за възможното му освобождаване след като е изтърпял значителна част от наложеното наказание”.