Съдебна реформа, олигархия и президентски избори: Кои са големите политически битки през новия сезон?

Новият политически сезон започва с възобновяване на пререканията и критиките между управляващи и опозиция. Ако предишният сезон приключи с голямата тема за бюджета, която впоследствие стигна и до Конституционния съд, сега новият започва със заявки за съдебна реформа, нов Висш съдебен съвет и избор на главен прокурор. Паралелно с това предстоят и президентски избори.

Коя от тези теми крие най-голям риск от политическо противопоставяне и има най-голям потенциал да доминира обществения дебат през следващите месеци? Темата коментира политологът Димитър Ганев.

Според него именно президентските избори ще бъдат водещата политическа тема, тъй като всеки изборен процес по естествен начин застава на преден план.

„Винаги, когато има избори, те стоят най-отпред. Напълно нормално е, според мен. А иначе относно сюжета за съдебната реформа и конституционните промени, които се предлагат, те ще отидат отвъд края на октомври, началото на ноември. Най-малкото защото има срокове, които трябва да се спазват. Така че това ще е нещо, което ще се развива в рамките на следващата половин година, може би и повече“, коментира Ганев.

Ще има ли реална промяна в съдебната система?

По думите му е възможно в новия Висш съдебен съвет да влязат нови лица, които не са свързвани с досегашния модел и нямат право да повторят мандата си.

„Може членовете на ВСС да бъдат нови лица, които най-малкото нямат право да повторят мандата си. И такива, които ние не познаваме, които не са свързани по някакъв начин с партиен модел“, посочи политологът.

Това обаче не означава непременно радикална промяна в системата.

„Но това по никакъв начин не означава, че ще има кой знае колко радикална смяна в кадровия състав на системата. Това са едни и същи хора. Няма как да намерим нови хора“, каза той.

Според него остава надеждата новият състав на ВСС да покаже воля за промяна, тъй като през последното десетилетие са се натрупали сериозни критики към начина, по който работи институцията.

„Надявам се все пак новият състав на ВСС да покаже някаква воля за промени. Защото в последните близо 10 години порочните практики бяха по-скоро често срещани“, коментира Ганев.

Битката с олигархията

Сред големите политически сюжети остава и заявената от управляващите битка с олигархията.

Повод за анализа е изказване на президента Румен Радев от 14 август: „Елиминирахме олигархията от политическата власт. Последователно и с конкретни стъпки изпълняваме обещанията си.“

Дни по-късно от управляващите уточниха, че не са заявявали, че са преборили олигархията, а че процесът е започнал.

Според Димитър Ганев трябва да се прави разграничение между отстраняването на конкретни олигарси от политическата власт и цялостното премахване на влиянието на олигархичния модел.

„Точен цитат, както и Вие коректно го прочетохте, става дума за премахване на олигарсите от политическата власт. Това не означава, че тяхното място въобще в българското политическо пространство е елиминирано“, обясни той.

По думите му, ако властта заяви, че напълно е елиминирала олигархичния модел, неизбежно ще последва въпросът какви са конкретните резултати от това.

„Ако кажат, че са преборили олигархията и са елиминирали напълно този модел, тогава какво ще правят оттук нататък? И тогава ще бъде зададен въпросът: „Ами добре, какъв е резултатът от всичко това?“ И отговорът ще бъде много труден от страна на властта“, коментира политологът.

Според него управляващите вероятно ще продължат да развиват темата, но деолигархизацията няма да бъде достатъчна, за да се превърне в устойчив политически разказ.

„Не смятам, че това ще им бъде достатъчно. И в този смисъл има дефицит от гледна точка на някакъв голям разказ, защото преди всичко големият разказ трябва да даде и някаква положителна перспектива на страната, някаква визия някъде, където да може тази власт да закара страната“, заяви Ганев.

Управляващи и опозиция в нова словесна битка

На този фон остават и редица болезнени за обществото теми. Сред тях е убийството в Пловдив, при което непълнолетни са обвинени за нападението.

По думите на политолога управляващите все по-често отправят обвинения към опозицията, без да посочват конкретни имена.

Подобна беше и реакцията по повод твърденията за хибридна атака от страна на Иран, за която министърът на отбраната заяви, че е била подкрепена от български политици, отново без да посочва конкретни имена.

„Когато управляващите говорят за политици без имена, когато хвърлят сянка на съмнение просто така, кой печели и въобще какво се постига?“, беше въпросът към политолога.

Според Ганев най-очевидно става дума за поредния сблъсък между управляващите и опозицията.

„Аз не виждам нищо кой знае колко ново, съществено, което по някакъв начин ще промени политическия ландшафт. Нито казусът около Пловдив, нито казусът около тази вечна хибридна атака от страна на Иран“, коментира той.

Президентските избори – два месеца до първия тур

Президентските избори постепенно ще заемат все по-голяма част от политическия дневен ред. До първия тур на 25 октомври остават точно два месеца.

Димитър Ганев припомни, че за да бъде избран президент още на първи тур, трябва да бъдат изпълнени две условия – кандидатът да получи повече от 50% от действителните гласове и в изборите да са участвали повече от половината избиратели, включени в избирателните списъци.

Според него второто условие почти сигурно няма да бъде изпълнено.

„Избирателният списък в България е около 6 милиона и 600 хиляди. Предполагам, че няма да претърпи голяма промяна до 25 октомври. И съответно, за да се избере президент на първи тур, трябва да са гласували 3 милиона и 300 хиляди“, обясни той.

Ганев посочи и резултатите от проведени предварителни тестове на „Тренд“ за интереса и готовността за участие в президентските избори.

„Около 2 милиона и 700 хиляди българи заявяват, че ще упражнят правото си на глас на 25 октомври, което е много под тези 3,3 милиона“, каза политологът.

По думите му това се дължи и на факта, че парламентарните избори обичайно предизвикват по-силен наказателен и протестен вот, докато при президентски избори ситуацията е различна, особено когато има ясно изразен фаворит.

Ще обяви ли ГЕРБ своя кандидат?

Другият голям въпрос преди президентските избори е свързан с кандидатурите на основните политически сили.

Ганев коментира и все още необявената официално кандидатура на Андрей Гюров, който продължава да влиза в словесни престрелки с управляващите в социалните мрежи.

Според политолога забавянето на официалното обявяване може да бъде част от тактическа стратегия.

„Това може да се чете и като някаква форма на тактическо действие – общо взето да се поддържа интерес към кандидатурата си, имам предвид кандидатурата на господин Гюров. Не смятам, че по някакъв начин кой знае колко сериозно се губи от факта, че все още не е официално обявена“, каза той.

По думите му не трябва да се подценяват и сложните отношения между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

„Те проличаха тези сложни коалиционни взаимоотношения след последните избори. Това не трябва да се подценява, защото все пак, освен името на господин Гюров, там присъства и името на потенциален вицепрезидент, което може да е плод на разговори между ПП и ДБ“, обясни Ганев.

ГЕРБ в трудна ситуация

Според политолога по-сложна е ситуацията за ГЕРБ.

„Ако Гюров е кандидат, вероятно ще получи подкрепата на ПП и на ДБ. Но ГЕРБ е в много сложна ситуация, защото, от една страна, ако издигне самостоятелен кандидат, има потенциален риск да завърши на трето място, което ще бъде много трудна ситуация за ГЕРБ“, посочи той.

От друга страна, подкрепата за Андрей Гюров също крие рискове.

„Ако подкрепи Андрей Гюров, това също няма да бъде добър вариант, защото самите симпатизанти на ГЕРБ, самите структури на ГЕРБ имат много трудни отношения, ще го кажа по най-мекия начин, с ПП-ДБ през годините“, коментира Ганев.

По думите му именно ПП-ДБ е политическата формация, която симпатизантите на ГЕРБ възприемат като един от основните си опоненти.

„Ако има някой опонент, който те фиксират като опонент и като противостояща на тях партия с най-голяма дистанция, това е ПП-ДБ“, заключи политологът.

Така новият политически сезон започва с няколко големи фронта – съдебна реформа, битка с олигархичния модел, сблъсък между управляващи и опозиция и, все по-осезаемо, подготовка за президентските избори. Именно последните вероятно ще се превърнат в основната политическа битка през следващите месеци.