Съдът в Страсбург присъди обезщетения от над 3,2 млн. евро по две дела - на Сакскобургготски и на Местан

Симеон Сакскобургготски трябва да получи обезщетение от над 1,6 млн. евро заради налагането на мораториум върху използването на горски земи, а Лютви Местан - също над 1,6 млн. евро, но заради нарушените му права за изразяване. Това постанови днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по двете дела, водени срещу България.

По делото, заведено от семейството на Сакскобургготски, е присъдено първоначално обезщетение от над 1,6 милиона евро заради налагането на мораториум върху използването на горски земи. В съобщение на съда се пояснява, че делото е по наложените ограничения за прехвърляне и търговска употреба на собственост, наложени през 2009 година. 

Сакскобургготски: Убеден съм, че всеки работи за доброто на отечеството

Той посети столичния храм „Св. Неделя“ за вечерната служба Опело Господне

През септември 2021 г. ЕСПЧ определи действията на българските власти като повод за понесена несъразмерна тежест от жалбоподателите. В днешното решение единодушно е присъдено обезщетение от 1 635 875 евро за имуществени вреди и 184 евро за разходи и разноски, които ще зависят от съдебно дело, разглеждано от българския съд, припомня БТА.

По второто дело, заведено от Лютви Местан, съдът единодушно е приел, че България е нарушила правото на изразяване, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до наложена административна глоба срещу ръководител на политическа партия, подкрепяна обичайно от избиратели от турски етнос. Глобата е била наложена заради това, че като кандидат на българските парламентарни избори през 2013 г.

Местан е говорил на турски език по време на предизборната кампания. Според българските власти той е нарушил Изборния закон, който предвижда абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния (българския) в предизборната кампания.

Катастрофата в Кърджалийско: Местан ще се защитава сам, смята съдията за пристрастен

Допълнителни експертизи ще целят да определят изходното му местоположение при инцидента

Според съда въпросната забрана не съответства на целите, описани в българската конституция и определя като ненужна намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя, пише още БТА.

Допълва се, че съответната разпоредба от българския изборен закон е била многократно критикувана от Консултативния комитет по рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които ограниченията лишават малцинствата от възможност за ефективно участие в обществените дела чрез избори.

Съдът постановява, че България трябва да плати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разходи и разноски.