Президентът Румен Радев наложи вето срещу определени разпоредби от Закона за насърчаване на инвестициите, които застрашават конституционно гарантираното право на българските граждани на здравословна околна среда.
Без да оспорва необходимостта от ускоряване на изграждането на обектите със стратегическо значение, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание текстовете, чието прилагане би довело до намаляване на нивото на отговорност на администрацията за защита на живота и здравето на хората при изпълнението на мащабни проекти.
Според държавния глава законодателството трябва да позволява бързо и качествено изграждане на важните за България обекти, но едновременно да е съобразено със задължението на държавата да закриля своите граждани и природа.
Тази принципна позиция на президента е последователно изразявана при упражняване правото му на вето. Това е третият път след указите му от 2017 г. и 2019 г., когато Румен Радев възразява срещу мерки, подобни на приетите в този закон.
За ново обсъждане са върнати разпоредбите, които съкращават времето на компетентните органи да се произнесат по въздействията на даден проект върху околната среда и въвеждат принцип на мълчаливо съгласие за неговото изпълнение. Оспорени са и ограничаването на възможностите за съдебен контрол, както и удължаването на валидността на определени решения, чийто срок изтича или вече е изтекъл.
Държавният глава оспорва и създаването на предпоставки за придобиване на имущество, собственост на публични предприятия, което води до риск от ощетяване на обществения интерес.
Съгласно мотивите на президента още едно обсъждане в Народното събрание е необходимо и защото тези промени, внесени между първо и второ четене в процедурата по приемане на закона, са гласувани, без да е проведено обществено обсъждане, при липса на предварителна оценка на въздействието, както и на финансова обосновка.
Мотивите на президента:
Уважаеми народни представители,
Споделям убеждението на мнозинството в Народното събрание, че законодателството трябва да позволява бързо и качествено изграждане на обекти със стратегическа важност за развитието на България, но едновременно с това трайно и последователно застъпвам тезата, че това следва да е съобразено със задължението на държавата да закриля конституционните права на гражданите (вж. Указ № 124/2019 г. за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост).
Системно съм изтъквал също, че ускоряването на процедурите по изграждане на обектите със стратегическо значение не може да става за сметка на уронване на ценности от конституционен порядък, каквито са защитата на здравословна околна среда и достъпът до правосъдие (вж. Указ № 175/2017 г. за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда).
Ако в законодателството съществуват проблеми, които препятстват своевременното осъществяване на проектите със стратегическо значение, то съобразно чл. 18б от Закона за нормативните актове, органите със законодателна инициатива би следвало да пристъпят към последваща оценка на прилагането на съответните нормативни актове и въз основа на нея да предложат отмяна, изменение или допълнение на действащите нормативни актове. Вместо това, под предлог за ускоряване на изграждането на такива обекти и то в разрез с принципите на прозрачност и публичност на законодателния процес, в Народното събрание периодично се прокарват еднотипни и спорни изменения, които накърняват конституционните права на гражданите.
- Относно промените в правния режим на публичните предприятия
С § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗИД ЗНИ) е предвидено изменение в чл. 22а, ал. 10 от ЗНИ, посредством което се дава възможност на всички публични предприятия по искане на инвеститор със сертификат за клас инвестиция да извършват продажба, замяна или да учредяват безвъзмездно ограничено вещно право върху имоти без търг или конкурс, както и на цени по-ниски от пазарните, но не по-ниски от данъчната оценка на имота. Към момента това е възможно само за еднолични дружества с държавно или общинско участие, както и за търговски дружества, чийто капитал е собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие.
С § 12 от ЗИД ЗНИ е предвидено изменение на чл. 22ж, ал. 2 от ЗНИ, което позволява на всички публични предприятия да стават съучредители за образуване на търговско дружество чрез пряко договаряне с инвеститор. Понастоящем тази възможност е предвидена само за еднолични дружества с държавно или общинско участие и за бюджетните предприятия.
Измененията в чл. 22а, ал. 10 и в чл. 22ж, ал. 2 от ЗНИ водят до съществено разширяване на приложния обхват на разпоредбите, които вече ще засягат всички публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия. Годишният обобщен доклад за държавните публични предприятия за 2021 г. включва 265 публични предприятия, в които държавата упражнява доминиращо влияние посредством различни министерства и холдингови структури. Държавните публични предприятия са от съществено значение за икономиката на страната и са водещи в ключови сектори като енергетика, здравеопазване, транспорт, ВиК и други. Те разполагат със значителен брой недвижими имоти, но новият ред за разпореждане с тях по § 9 от ЗИД ЗНИ не предоставя никакви гаранции срещу рисковете от злоупотреба.
В аргументацията към предложението на народните представители с вх. № 49-454-04-82/04.04.2024 г. се изтъква, че към момента публичните предприятия „не могат да извършват продажби без търг или конкурс, съответно техните инвеститори не могат да се възползват от насърчителната мярка по чл. 22а, ал. 10 от ЗНИ“. По предложението обаче не е представена нито предварителна оценка на въздействието, нито финансова обосновка, не са представени и становища от заинтересованите органи на изпълнителната власт.Това препятства извършването на преценка относно необходимостта и обосноваността на разпоредбите при баланс между икономическите ползи от решаването на конкретен проблем на инвеститорите и рисковете, които промяната може да предизвика от гледна точка на други законово защитени публични ценности и легитимни частни интереси.
- Относно съкращаването на сроковете за действие на администрацията по определени инвестиционни проекти и въвеждане на принципа за мълчаливо съгласие
С § 13 от ЗИД ЗНИ е предвидено създаването на нов раздел III в глава четвърта на ЗНИ, включваща две нови разпоредби – чл. 22к и чл. 22л от ЗНИ. Посредством чл. 22к, ал.1 от ЗНИ се въвежда задължение за централните и териториалните органи на изпълнителната власт при осъществяването на определен кръг приоритетни инвестиционни проекти да действат в срокове, които са с една втора по-кратки от предвидените в съответния нормативен акт. С измененията в чл. 22к, ал. 2 от ЗНИ същите съкратени срокове се прилагат за издаване на становища или при провеждане на консултации по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) в хода на процедурите по екологична оценка, или при оценка на въздействието върху околната среда. Предвидено е също, че ако компетентните органи не се произнесат или не изразят становище в указания срок, това ще се смята за мълчаливо съгласие.
