Продължава посещението на президента Румен Радев в Испания.
Държавният глава посети Логистичния център за въоръжение и проучване (CLAEX) във военновъздушната база в Торехон де Ардос, близо до Мадрид.
След инструктаж и представяне на изтребителя Eurofighter EF-20 Typhoon II на испанските военновъздушни сили държавният глава имаше и демонстративен полет на този боен самолет.
След като слезе от самолета, пред журналисти държавният глава благодари на испанските си колеги за възможността да лети, по думите му, на един от най-съвременните изтребители в света.
"Благодаря на испанските авиатори и техници, които заедно със своите български събратя, се грижеха за сигурността на небето над България“, допълни Радев.
На какво летя Румен Радев?
„Еврофайтър Тайфун“, известен също като „Юрофайтър“, е резултат от един от най-комплексните съвместни проекти в областта на отбраната и технологиите в Европа. Многоцелевият изтребител от между четвърто и пето поколение осигурява защитата на небето на Германия, Великобритания, Италия, Испания, Австрия, а също и ред други държави извън Стария континент.
Концепцията за общ европейски проект за изтребител се появява още през 70-те, като тя стъпва върху успешното ангело-германо-италианско партньорство за ударния самолет „Торнадо“.
Същинската работа по „Еврофайтър“ започва през 80-те, като не липсват проблеми включително и от политическо естество – Франция излиза от програмата, за да разработи своя „Рафал“ и неуспешно оказва натиск на Испания за същото, ФРГ публично критикува твърде повлияните от САЩ виждания на Великобритания за проекта, има и сериозни разминавания около самата идея какви трябва да са основните задачи на машината.
Въпреки че най-големите концептуални проблеми са изчистени, разпадането на Източния блок в края на 80-те поставя под сериозен риск цялата програма – в Германия 1992 г. е изборна година, а повечето гласоподаватели са пацифистки настроени. Все пак голямата обвързаност на промишлеността с проекта го спасява и първият прототип на окончателния дизайн полита през 1994 г. в Германия.
Първият сериен самолет е готов през 2002 г., а доставките започват по-ритмично след 2003 г. Производството тече паралелно в Германия, Великобритания, Италия и Испания. Въпреки забавянията и оскъпяването на програмата, пилотите харесват новия самолет, който се оказва не само бърз, но и маневрен и добра платформа за въздушен бой с удобни за летеца контроли.
Стандартното въоръжение на „Еврофайтър“ е 27-милиметрово оръдие „Маузер“ и разнообразна конфигурация от ракети „въздух-въздух“ и „въздух-земя“, бомби, реактивни снаряди и т.н. Изтребителите имат система за дигитален обмен на информация и за радиоелектронна борба.
Междувременно, изтребителят получава подобрения и има общо 4 генерации в отговор на откритите в хода на експлоатацията възможности за развитие.
В бойни условия „Еврофайтър“ е използван от саудитските ВВС, които ги използваха срещу „Ислямска държава“ в Сирия, а и до момента изтребителите са основен елемент от кампанията на петролната монархия срещу бунтовниците в Йемен.
Вече се работи по наследника на „Еврофайтър“, като Германия, Франция и Испания обединиха сили в проекта NGF, а Великобритания и Италия разработват „Темпест“.
Австрия иска да продаде своите 15 машини заради изключително високата цена на поддръжката им и да ги замени евентуално с F-16. Самото закупуване на „Еврофайтър“ през 2003 г. беше съпроводено с корупционен скандал.
