Пъстротата в Бургас е показана и в обичаите, свързани с Лазаровден. В западния край на областта, Карнобатско, Айтоско, Средецко днес се лазарува, както в цялата страна, предава БГНЕС.
Лазарките обаче, не са малки момичета, уточнява преподавателят по етнология в бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров" Диана Радойнова.
"Това са т.нар. подевки – девойки за омъжване. Лазарският обичай представлява посветителски обред, на който новата генерация девойки, биологично и социално зрели, готови за омъжване, биват представени пред цялата селска общност. Тяхната хубост, тяхното умение да си изработят лазарска премяна, да пеят, да танцуват, трябва да бъдат показани и оценени от техните бъдещи женихи и семействата им", разказва проф. Радойнова.
В Източна Странджа, например, в областта на Малко Търново, не се лазарува. Лазарският обичай пристига там с преселници. Етнографската група "рупци", която населява този край не лазарува. Там се спазва друг интересен обичай, разказва Диана Радойнова.
"Той се нарича филек. Идва от гръцкия глагол "фило" – галя, обичам, целувам. Практикува се всяка неделя през постите от неженените девойки и младежи от селата. Излизало се е на поляна извън населеното място, играели забавни игри от типа на "дърпаница", "кралю – порталю" и други подобни. Пеели са специални песни с брачна семантика, но в тях се разказвало за несполучливи бракове на жените и затова този обичай има и обучителна роля. Тоест – да подготви младите и за несгодите на брачния живот", пояснява етнологът.
В поморийското село Козичино, познато и като Еркеч, са известни с уникалното си облекло. Освен това, обичаят лазаруване е придружен със специфика при танца на лазарките.
"По много особен начин приклякат с единия крак, когато танцуват. То има много дълбок обреден смисъл. Показва, че лазарките правят контакт с отвъдния свят. Така демонстрират асиметрията между световете", разказва Диана Радойнова.
