Багери унищожиха паметник на културата в Хасково, за да може общината да продаде терена на частник.
На апетитния имот, оценен за повече от милион, доскоро се е намирал затвор на повече от век, който присъства в регистрите на Министерство на културата като исторически паметник от национално значение.
По случая е образувано досъдебно производство.
Спасение от бавната смърт
Едва ли можете да чуете акорда, но цигулката плаче. Тя е уникална. Направена от кибритени клечки, от самоук затворник, решил да убие времето си, като спасение от бавната смърт.
„Явно е имал такъв усет. Имахме шах от хляб, обаче, не издържа нали от хляб и не можахме да го съхраним”, разказва главният уредник в историческия музей в Хасково Красимира Узунова.
Безименният майстор в раиран костюм е един от стотиците политзатворници през 20-те които излежават присъдите си хасковския затвор.
За да опази историята, през 70-те години на миналия век държавата превръща затвора в музей и му дава статут на паметник на културата от национално значение.
„Това беше една оригинална сграда с много дебели каменни стени, с оригинални решетки, това, което показвахме на посетителите, бяха оригинални решетки от самото изграждане, оригинални врати и оригинален калдъръм , стоеше си и кръгът който беше със специално направени камъни , за да обикалят затворниците”, спомня си Узунова.
След 1989 г. затворът е окончателно затворен, а цигулката, заедно с рисунките на руска художничка обявена за дисидент отиват в хранилището на музея, където се съхраняват и до днес.
По целесъобразност
Години по-късно затворът и други сгради стават собственост на Община Хасково, като част от военен имот прехвърлен с решение на Министерски съвет.
„В самите си искания, които ние сме ги отправили и в самата докладна сме записали, че тези имоти ги искаме за жилищни и обществени нужди, ние не ги искаме за нещо друго”, посочва началникът на дирекция „Общинска собственост” Нуршен Малкоч.
Целта оправдава средствата - пет години след придобиване на имота, от общината започват разчистване на терена, с цел продажба. И затворът е разрушен, въпреки че е паметник на културата.
„При мен документите, с които този имот идва, никъде не пише, че това е паметник на културата. На мен не ми го предават като такъв”, убеден е Малкоч.
Незнанието на общинските чиновници рязко контрастира с добрата информираност на служителите от общинския туристически център, които след придобиване на имота дори търсят спонсори за реставрацията на затвора, като паметник на културата.
Къде е кметът? Къде е министърът?
А знаел ли е кметът какво получава? Той отказа да ни съобщи, затова попитахме служителите от музея.
„Имахме един неофициален разговор с хасковския кмет Георги Иванов. И аз тогава го помолих да седнем и да помислим какво бихме могли да направим. И той тогава ми отговори, че трябва най-напред да видим как ще бъде собствеността на терена и след това да разговаряме и до там стигнахме с разговора”, разказа Красимира Узунова.
От Министерство на културато, които вече започнаха проверка по случая, заявиха за bTV, че законът изисква всяка община да знае и да разполага със списък на паметниците на културата, които се намират на територията ѝ. Екипът ни не получи този списък.
Въпреки скандала комисията по общинска собственост към Общински съвет Хасково даде зелена светлина на сделката по продажбата на разчистения терен
Разрушаването на паметник на културата е престъпление според българските закони, което се наказва със 3 години затвор. Прокуратурата в Хасково вече започна разследване, засега срещу неизвестен извършител.
