Собственици на земи в защитени зони плашат с живи вериги, ако държавата не спре безконтролното поставяне на палатки още това лято. Морските общини пък се заканват да налагат сурови глоби на нарушителите.

В Гърция, която често даваме за пример, дивото къмпиране се наказва с глоба от 500 евро. У нас, морските общини настояват държавата да въведе регламент. Например, такса „палатка", с която да си покриват поне разходите за почистване.

Идилия

Заливчетата край Варвара са любими и на къмпингарите. Заради по-лошото време тази пролет опъването на палатки закъснява, но първите любители на дивото къмпиране ще дойдат до дни.

Следите от престоя им от миналото лято тук още личат. От общината в Царево казват, че извозват по 200 тона отпадъци и харчат по над 100 000 лева на сезон, само за да почистват сметищата, оставени от любителите на почивката под открито небе.

Никой не знае колко точно са тези къмпинги, които изникват всяко лято по крайбрежието. Най-много палатки се опъват край морето в Царево, на север - от Иракли до Шабла - също.

Tъй като голяма част от тези места са в защитени зони и територии, от Асоциация „Българско Черноморие" настояват със закон екоминистерството да забрани къмпирането в тях.

Недоволство

Апостол Транов има над 50 декара край река Вая. Нивите и част от борова гора са в защитена зона Емине - Иракли, и са от любимите на къмпингарите.

„Палят се огньове, сече се гора. Няма пречиствателна станция, морето е клоака - всичко се хвърля вътре... тук минават сигурно около 10 000 човека на сезон и си палаткуват, няма кой да им забрани", възмущава се той.

Наредба, която забранява поставянето на палатки и каравани извън туристическите обекти, има, но от общината твърдят, че никой не я спазва.

„Местността Иракли не е категоризиран обект... Създават се предпоставки за болести и зарази, понеже няма никакви комуникации като ток, течаща вода, тоалетни, а къмпингуват с месеци. Създават се и доста пожари, по 2-3 пожара на сезон", коментира кметът на Обзор Христо Янев.

Ще се глобяваме

В Царево, поставянето на палатки върху плажа и в гората е излязло извън контрол. От общината обещават това лято да са безкомпромисни.

„Тази година ще има патрули, които ще проверяват дали това т.нар. диво къмпиране е коректно. И ако не е коректно, ще бъдат съставяни съответните глоби”, заканва се кметът Георги Лапчев.

На север, в Крапец законен къмпинг също няма. Палатки се разпъват направо върху дюните, а караваните – върху частен горски фонд. Кемпери има и по цялата плажна ивица на Шабла, а общината трудно се справя с почистването след тях.

„Имаме много разходи, които не се покриват по никакъв начин. В най-силната част на туристическия сезон сме отчитали над 30 000 души в един ден", посочва зам.-кметът Мариян Жечев.

От екоминистерството са категорични, че законът е ясен - поне за зоните с особен статут. „Всяка човешка дейност има някакъв аспект на въздействие, включително и безобидната на пръв поглед туристическа дейност, когато тя не е разрешена, когато не е на места с изградена инфраструктура", обяснява зам.-министъра на околната среда и водите Чавдар Георгиев.

Теодор Георгиев от Асоциация „Българско Черноморие” настоява да се посочи изрично къде в държавни земи може да се лагерува под открито небе. Ако държавата не спре безконтролното къмпиране, от асоциацията планират охрана и живи вериги.